Истината за Троянската война
Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист на Приам и описваше най-подробно всичките му деяния, та кога се спомине, поколенията да се дивят над неговия размах на действия. Ей го и сега! Подкокоросваше сина си Приам да отпътува до Спарта и да види тамошната хубавица, нищо че някога боговете му бяха предсказали, че пипне ли Елена и войната му е в кърпа вързана! Хекуба, която много не им се връзваше, каза на Парис, че доста време е минало и от гуляи на боговете не им остава време да гледат в тефтерите с предсказания. Още повече, че това предсказание беше направено от Афродита. За нея в последните години упорито се говореше, че въобще не поглежда към хората и се е отдала на любов с който бог и направи комплимент. Такива ми ти работи, но кой е Историкс, та да ги съди! Да ядат, не наяли се, през зъби си каза той и погледна в паницата си, където имаше постна супа, а за десерт – обелка от ябълка.
В същото време в царските покои цареше суматоха. Парис стягаше доспехите за път. Ще отиде в Спарта и ще я види тая Елена! Стига приказки, стига догадки! Да я видим дали пък е чак такава красавица! Но за Елена се говореше и друго. В Троя много обичаха шкембе-чорба и я правеха със застройка. В Спарта, обаче, на чорбата слагали запръжка с червен пипер! Към всичкото това се добавяше и някаква тайна в запръжката, която знаела само въпросната хубавица! И чорбата ставала божествена, ако ония от горе изобщо сърбаха чорба от карантии! Все пак, за тях народонаселението отделяше само най-хубави и изтънчени ястия, а те оглозгваха остатъците. Но това са подробности, които нямат значение за нашия разказ! И така, Парис се стягаше, брат му Хектор също диплеше долно бельо и носни кърпички, че нещо беше хремав!
На другия ден, още по изгрев слънце, братята и свитата им се натовариха на кораб и айде, та към Спарта. Хем на гости, хем да изкусат по едно шкембе със запръжка, лично направена от Елена.
Когато пристигнаха, сам цар Агамемнон ги посрещна. Менелай беше в двореца и като добър домакин даваше последни нареждания, та знатните гости да не останат с лоши впечатления. Всичко беше подредено по последна спартанска мода и из въздуха се носеха ухания на разни вкусотии, а музикантите се бяха наредили и чакаха знак за свирня.
Трапезата ги очакваше. Царските особи се настаниха и Агамемнон ги подкани:
- Парисе, Хекторе и вие от придружаващата свита! Ха, наздраве! Кога сме зле, така да сме! Живи и здрави! Да илядим!
Мъжете се чукнаха и отпиха от вино, миналогодишна реколта, но с трепет очакваха поднасянето на шкембето.
- Елено, Елено, ма! – подвикна Менелай, усетил, че на гостите червата им гъргорят от глад – К,во става с чорбата, да не колите сега телето?
На вратата тутакси се показа една разчорлена и потна жена, чиито ръце до лакти бяха в тесто. Тя пребърса потта от челото и мило отговори:
- Ей сегинка, Менелае! Да метнем милинките в пеща и съм готова! Шкембето също е готово! Запръжката – тоже! Носим казана! – и се врътна към кухнята, откъдето долетя божествен аромат на чесън.
След малко казана с чорбата беше на масата, а след още малко се яви и самата Елена. Вчесана, пременена, нагиздена! Съща богиня! Парис я погледна и в миг любовта пламна. Така, както Афродита беше предсказала! Дори забрави да сърба от шкембе-чорбата, ако и да му се беше усладила! Вярно беше, запръжката й даваше друг аромат…
- Ленче! – подвикна гальовно подпийналия Менелай – Що не изиграеш пред гостите една спартанска ръченица? Я тропни една, да видят те какво е танец, какво е ритъм и хармония! Да видят колко си кръшна!!!
Елена плесна с ръце и музикантите подхванаха свирнята. Красавицата се наклони напред и после се понесе в луд галоп по дансинга! Подскачаше, подтичваше, потропваше, тресеше снага и гръд и аха, да изскочат от пазвите й, но тя намираше начин да ги озапти. По едно време извади кърпичка от златовезания си колан и я развъртя над главата си. Подвикваше „Иху”, подклякаше, носеше се вихрено и не откъсваше поглед от Парис. Той се цъклеше насреща й и не се сдържа, нищо че не знаеше въпросната спартанска ръченица! Рипна и се понесе в свои стъпки край Елена. Иначе пък викаше „Иху, Иха, дръж се земьо!” Така правеха в Троя!
Домакини и гости хапваха, пийваха и изобщо се развеселиха. Елена и Парис минаха на ситно селско спартанско хоро, после четворното от Троя, та чак до Дунавско хоро! Рипаха, скачаха, радост голяма!
В полунощ, когато всички бяха каталясали от пиршеството, Елена излезе на верандата хем да глътне въздух, хем да въздъхне романтично, белки Парис я чуе. Излезе и въздъхна! Романтично! Парис я чу и едва сколаса да си метне туниката! Изхвърча като стрела!
- Елено! Ленче! Красавице моя! Не ми трябва ни царство, ни господарство! Стягай багажа и да отпрашваме към Троя!!!
Елена, като една влюбена до диадемата жена, не чака втора покана, ами влетя в покоите да си стегне личните вещи в една бохча и тутакси отприпка при Парис. Скоро Троя се появи пред очите им, където ги очакваха Приам и Хекуба. Царят се усмихваше самодоволно и поглаждаше брадата си. „Я да видим каква запръжка прави тази Елена! Цял свят и се чуди и разправят, че била по божия рецепта. Сега запръжката ще е тук!”
Всичкото това беше надлежно записано от Историкс, нищо, че го хранеха с постна супа и обелки от ябълки. За разлика от колегата му Хесотис, който описваше житието на Агамемнон и Менелай. На него се полагаше печено месо, салата от тученица, панерче със смокини и павурче скоросмъртница за тонус. В добавка и орехи, защото засилваха мозъчната му дейност. Та този Хесотис също записваше, макар и на пълен стомах. И беше там, когато Ленчето и Парис се видяха и харесаха. Няма как, съдба!
Когато на сутринта Менелай видя, че Елена я няма, а от тоалетката и липсват помадите и четката за зъби, много се ядоса!
- Ленче! Елено! Елено, ма! Къде си, мътните да те вземат дано! Видях те как се гледаше с онзи щиглец от Троя! Парис де! Знам, че ще избягаш, ама веднага ли? Срама нямаш ли, честта ми обруга! Диване такова!!!
Менелай отиде до банята и като видя, че й липсва любимата хавлия на патета, окончателно се увери, че тая фръцла му е избягала.
- Война! Война! – развика се той и хукна по коридорите – Война от днес на тия крадци от Троя! На тия … тия …- от устата му потече пяна, толкова бесен беше. – Агамемноне, бърже ставай! Вземай меча и да вървим да си върнем Елена! Тия на мене! На чест ще ме докачат! Жената ще ми крадат!
Агамемнон отвори едното око и махна с ръка. Голяма работа! Елена! Ама хубава била! Хубавици като нея, с лопата да ги ринеш! Виж, за запръжката й го беше яд, ама все пак той не беше по чорбите. Като цар, Агамемнон наблягаше на печени меса, полети с руйно и всякакво вино.
- Агамемноне! – влетя разярения Менелай – Еленка ни е избягала, вещицата му неедна! Главата й ще откъсна, само да я пипна! А тоя Парис ще го влача на кон пет километра! Мамка му!
- Менелае, я по-кротко! Какво толкова е станало! Ще ти намерим друга. Пет, десет ще ти намерим! Остави ме да си отспя, че ме гони махмурлук!
Менелай отметна завивката изпод която лъсна голия бал царски задник.
- Не! Тръгваме тутакси!
Като видя, че не може да озапти озверелия съпруг, Агамемнон заметна отново завивката и кротко започна обяснението:
- Менелае! Ти нали знаеш, че на троянците много добре им вирят чубрицата и джоджена? Знаеш! А аз колко пъти се опитвам да направя разсад за чубрица? И все жълтее! Ами помниш ли, че по техните земи вирее самардалата? Помниш! А при нас я няма! Не ме прекъсвай, Менелае, защото нямаш грам акъл, за да помислиш! – парира тутакси опита на Менелай да се включи в царския монолог, който продължи в стратегическа посока: - И така, Менелайчо, аз откога искам да имаме на трапезата си тези три подправки и най-вече самардалата? От както се знам като човек! Поврага ти и запръжките Еленини, като нямаме самардала! Сега, когато онзи похотливец ни я отвлече, имаме прекрасния повод да се стегнем за война. И да ни я дават, в знак на примирие, няма да я искаме. Война ще има! До дупка! Ще ги сринем със земята! Но ще запазим находищата със самардала! И ще почнем сами да си развъждаме джоджен и чубрица! Разбра ли! Война до последен троянец, белки пипнем пустата самардала!
Менелай подви опашка и тръгна да тъкми доспехите и другите атрибути, потребни във война.
В това време Парис и Елена са радваха на любовта си, а на народа беше раздадена по паница шкембе-чорба със запръжка, лично приготвена от хубавицата. Това трябваше да ги мотивира за предсказаната война, която Историкс и Хесотис описваха по свой начин! Приам и Хекуба също одобриха манджата и даваха нареждания за дълготрайна обсада. Жреците се молеха в несвяст на боговете да им пуснат и тая победа, защото какво е Троя без Елена, какво е Елена без легендата? Само Хектор беше съвсем трезвен и казваше, че боговете изобщо не ги поглеждат.
- Много им даваме! Много! И все качествена храна и напитки! Удариха го на празненства и сега всеки ден са на трапеза. Отбелязват рождените дни на децата си! На ден по десетина се падат! И ха наздраве за тоя, ха за ония, напиват се! Напиват се така, че едва се докопват до креватите си!
Разбира се, жреците го мъмреха за тези думи и казваха на троянци, че победата им е в кърпа вързана! Същите приказки витаеха и в лагера на спартанци. Там го удариха на засегната мъжка чест и как така тия льольовци от Троя ще им краднат Елена! Хубавата, де! Само Агамемнон си знаеше истинската причина. За подправките, ако се сещате и най-вече за самардалата! Така войната почна и се проточи!
Записвачите на действията Историкс и Хесотис изхабиха дузина пера да дращят. По едно време на Хесотис му намалиха дажбата, защото провизиите свършваха, но не и ината на троянци. В паницата му вече нямаше мръвка, ни павурче със скоросмъртница. В паницата му имаше гола градешка чорба с джанки, а в павурчето – пърцуца! Това наскърби много летописеца и реши повече да не хвали Агамемнон и свитата му. Разрови се из войската, слухтеше в покоите на царя и скоро разбра за истинската причина за война! Не била за хубавата Елена, а за някаква си чубрица и самардала! Тогава Хесотис си плю в пазвата и реши, че в историята все някога трябва да се пише и истината. Взе подострено перо, нов лист хартия и написа „На Агамемнон изобщо не му пукаше за Елена, ами искаше да завладее находищата със самардала само за себе си. ..” Както се казва, истината рано или късно изплува. Та и сега! Хесотис описа всичко най-надлежно и правдиво, сгъна написаното на четири и го закопа под един дънер, от където след много години тази истина изплува.
Това е истината за Троянската война! Защото хубавици много, но самардала не вирее къде и да е! За нея война може да се води!
© Латинка Минкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дадох ти го вчера, можеш да го видиш в коментарите по-надолу... млад си за гинко билоба :D
Виждам, че много държиш да се излагаш публично...
Говореше за ценности морал, пазенето на жените, като нападаш публикация на автор от сайта затова, че показва жена в непристойна светлина... тоест, извади от контекст творба, за да услужиш на каузата си... и същевременно нападна съвсем реално една жена от сайта, като и каза "да се погледне" на какво прилича в профилната й снимка...
Какво да добавя... за съжаление има много какво, но спирам дотук.
ПАК КАЗВАМ, ИЗПОЛЗВАШ ПОЛЕТО ЗА КОМЕНТАРИ ЗА ЛИЧНИ НАПАДКИ КЪМ АВТОР. Нарушаваш правилата на сайта.
Ако този сайт толерира такова поведение, то АЗ не го толерирам. -
Единствената разлика между това, което си ми цитирал, и това което си написал, е че при името на групата "грешката" е осъзната артистична проява и контекста й е музиката, а при теб контекста е значението на израза "да живее революцията", в който контекст цитатът е грешка от невежество, без грам артистичност... revolucion се пише правилно на езика, към чийто оригинален контекст тази фраза принадлежи. Ясен си... :D
-
само за твоя информация, написал си "Viva la revolution"... ГРЕШНО :D
-
Infected, нарушаваш следните точки от правилника на сайта:
Глава 3 Коментари и оценки
Чл. 4 Изисквания към коментарите:
ал. 1 Не се допуска използването на нецензурни изрази, псувни и език, които очевидно нямат място на сайта
ал. 2 Неодпустими са персоналните квалификации, провокации и неверни клевети;
ал. 3 Коментари, нарушаващи добрия тон и морал, както и такива, съдържащи елементи на насилие, коментари, насочени към увреждане на физическото, умственото и/или моралното развитие на непълнолетните не се допускат. Недопустими са коментари, които пропагандират използване на наркотични вещества, алкохол и/или цигари; -
Този път държа администраторите в този сайт да се намесят, защото за пореден път под тази публикация пространството се използва за лични нападки над автор... и дори няма да цитирам всичките точки от правилника на сайта, които въпросният потребител нарушава...
-
Лати, Лати... какви са тези ужасии под разказа ти??? 💐
-
Мисля че си вкара достатъчно автоголове за днес. Съдник бил... Не ми беше забавно, нито приятно. Чао.
-
Нито ти говоря за морални ценности, нито ти избягвам твоето избягване. Говориш врели-некипели и обиди под текста на един автор, а после по най-неадекватния начин вадиш за аргумент тотално несвързана творба на тотално друг автор без капка логика. Аз не съм съдник да казвам кое е и кое не е изкуство. Нито пък ти. Провокацията ти да дам мнение за творбата на несвързан с дискусията автор, беше изключително неуместна и прозрачна. Трябва да ти кажа че не участвам в интриги. Не ме намесвай в личния си поход за естетическа справедливост... фашизма отдавна не е на мода.
Ще ти кажа какво е това, което си пуснал като линк към коментара си, и с това приключвам. Това е авторска позиция, изразена чрез вижданията и похватите на автора.
Точка. -
Нищо общо няма това с текущата дискусия... предлагам да прекратим тук, защо се излагаме пред всички... и не е добра идея да се опитваш да си го изкарваш на мен; съвсем добронамерено ти го казвам. Много ли държиш на затъването? Аз не съм този, които би пожелал да ти помогне в това. Случвало ми се е и друг път да споря с титани на мисълта... които са забравили как свършват титаните...
-
Това не е съдилище!! Това е грешното място за налагане на възгледи и мнения!! Никак не ме кефи това за правдата, което казваш... не ме кефи тънкият намек за "аз съм избран от висша сила"... подушвам god complex на светлинни години... нека не задълбаваме тук. Целият сайт гледа коментарите и хората могат да преценят за себе си кое какво е. Избирателното тровене, за което говориш, се отнася и за теб; тоест, смяташ се за онеправдан, но ти самият си избирателен.
Тази дискусия е пълна загуба на време... ако някой има какво да си каже с друг, да продължи на лични вместо да хаби от времето на всички. Аз спирам дотук. Мразя сеирите и занимаването на много хора с егото на един. Това не е начинът... -
Не бе човек... просто искам да кажа... от нападането на отделни автори никой тук не печели... ВСИЧКИ губим... заедно. Просто няма смисъл да се тровим взаимно, нищо повече не казвам
-
Не пиша във форуми
Никой не е над езика, каквито и империи да e градил... не може да градиш на гнили основи... пак казвам... никой не е над езика... "дори" и ти -
Инфектиран... заслушай се малко, човек... прекалено си краен и не се усещаш дори. Можем ли наистина да свием малко перките и да се държим нормално тук, защото преди всичко, сме хора. На празника на виното ти казвам и аз наздраве!
-
Аз наистина не виждам такова нещо, не виждам задна мисъл изобщо. Мисля, че бъркаш тук специално. Естествено, че ще се застъпваш за идеалите си, но без да обиждаш една дама, която е на доста повече години от теб, коментара ти за профилната беше абсолютно не на място, сложи си ръката на сърцето и го признай.
Ако си толкова умен, колкото ми се струва, ще се извиниш. Ще се почувстваш по-добре
Начетено момче си, но палиш бързо, като мен преди)) -
Хаха, забавно е! На мен ми хареса! Престанете да търсите под вола теле и само да критикувате и да влизате в полемики! И не за пръв път те виждам да пишеш " съжeлявам" и "съжеление", Infected! Това, че пишеш неграмотно понеже не уважаваш някой е детско и смешно оправдание. Изрази собствените си възгледи и убеждения, но без да обиждаш чуждите. Творбата е хумористична, не виждам и следа от подигравка с каквото и да било, както беше в една друга творба наскоро, където впрочем ми харесаха много от нещата, които каза, но това е друга тема. Жената иска просто да ни усмихне. Мен лично успя и съм й благодарна, защото не ми е особено весел ден Можем ли да бъдем малко по-добри един към друг поне един път? Обратното е толкова уморително!...
Наздраве с по чашка вино на всички! Бъдете здрави, обичани и вдъхновени -
Оф, досаден комплексар.... Намери на кого да говори такива нелепости...Щял да ме редактира, да умреш от смях...35 години това правих, но стига съм си губила времето. Хайде да приключим! Да общуваш с въздухар е загуба на време.Пиши с крака ти...очевидно го можеш.
-
Отново ще отговоря - тъй като явно не е станало ясно.
Смешно е, така както е написано, НО не по точно тази тема. Поне за мен. От онова, което виждам в този текст (и тук дори не целя да се заяждам, макар да е виден сарказмът във Вашия коментар) се вижда точно обратното по отношение на познанието на древните.
Ако човек е познал величието на древната култура и видял Микена и Кносос (дори на снимка) - не смятам, че на някого би му хрумнало да ги сравнява с нашето патриархално семейство и всички други подобни традиции, които произтичат от него. Тук не е въпросът в хумора, а във филтъра. За мен това е подигравка, защото знам какво имам предвид. Древните руини, особено тези от началото на Бронзовата епоха, са много повече, отколкото селската къща от 19ти век някога е била. Затова за мен това сравнение е обидно. -
Нямате достатъчно интелигентност, за да общувате с мен. Не можете да говорите така на непознат човек. Пише се "специално" "осмеят"...научете правописа и пунктоцията. За психолог...не се притеснявайте, а търсете такъв за себе си. Ще съм благодарна, ако повече не се вясвате на страницата ми. Не понасям груби, невъзпитани и не особено интелигентни хора. Бъдете здрав и щастлив в обкръжението си.
-
Е, осмивам Бойко вече втори мандат, но не сте длъжен да следите какво пиша, нали. Не ми предлагайте нищо, имам достатъчно сили и идеи сама да се справям. Напишете нещо специално за мен!
-
Сполай ти за смеха.
-
Съжалявам, че чувството ви за хумор се е оттекло безвъзвратно. Не съм наругала никого, нито унизила. Но защо ли трябва да обяснявам неща, които не приемате? Хуморът е нещо трудно. Желая ви да се усмихвате повече и да приемате живота не чак толкова сериозно.Здравословно е.
-
Драга ми Бистра! Държа да подчертая, че уважавам историческата истина, митологията и всичко, което изгражда основите на цивилизацията. И не само, че ги уважавам, но и ги познавам. Е, не съм културолог, а изкарвах прехраната си като прост журналист, но като имате предвид, че пишех предимно за култура, можете да допуснете, че имам необходимото уважение и респект спрямо достиженията на цивилизацията. Благодаря за така ценните пояснения към темата! Но аз пиша хумор. При това, имам някакви отличия в тази област. Но по-важното е, че имам силата да се шегувам с всичко и най-вече със себе си. Не търсете под вола теле - вероятно сте прекалено сериозна и ви е трудно да приемете каквато и да е шега с каквото и да е. За мен такъв живот е твърде скучен. Но това си е мое виждане. Достиженията на древните не са забравени(поне от мен) не ги забравяме услужливо. Просто лично аз бих предпочела в този не особено весел живот да направя така, че хората да се усмихват, да се смеят.Макар че аз самата рядко
-
Да допълня - за кошарите - през 19ти век, средностатистическият български селянин НЯМА:
- достъп до течаща вода
- елементарни хигиенни условия (респ. баня и тоалетна у дома)
Домът е много често с пръстен под и дори и да се поддържа чист, животните живеят или в съседната стая, или на долния етаж през зимата (защото само големите къщи и богатите родове могат да си позволят обор). В определени райони, къщите са дори построени от пръти измазани с кал.
Та, идеята ми е следната - деконструкция, деконструкция ама чак пък толкова?! Едно са дворците в Микена и на Крит и тотално друго - нашите селски къщи. Нищо лично към българския фолклор в случая (и алюзията с него). Просто двете неща не са съизмерими ., не могат и не бива да бъдат.
Както казах и в първия пост - много забавно за четене, но не на тази тема
Просто на мен ми е криво за онова, което са постигнали древните и което ние, толкова услужливо сме забравили. -
Нещо тая кръстоска между мита за Троя и българския фолклор не ми е по вкуса. Всички тия препратки към шкембе чорба, хоро, разсад от чубрица и други подобни са много забавни за четене като хумор, но когато си запознат с мита (и историческите му корени) има нещо горчиво в него. Пукам се от смях като чета, на места - защото е наистина невероятно смешно - но за мен, като културолог и любител на древната история, самото сравнение е груба обида към величието на древните. Може Елена от Троя да не е съществувала, но дворът на Менелай го има, в Микена и някак си да сравняваме цивилизацията от онова време с нашите "кошари" от 19ти век е неприятно.
Защото онези хора са имали достъп до какви ли не удобства (някои от които идват от минойски Крит) - като планировка на градовете, достъп до течаща вода и дори (по времето на минойски на Крит) - тоалетни у дома, също като нашите. Правата на двата пола също са били сравнително изравнени и пр.
Иначе, поздравления за хумора, фен съм на тези смешки.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По-добре тихо се отдай на творчество.
Следващи коментари, нямащи връзка с горното произведение, ще бъдат трити.