Истини
Той идва във съня ми и разказва дълги истини...
Но то е само, когато Луната е празна и кухо дрънчи, пришита към дрехата на Нощта...
Колко дълго говори ли? Не зная...
Оттук, където започва мълчанието ми, когато го гледам,
та чак до края на болката му не спират думите...
Незарастнали истини...
Все още кървящи истини...
Достатъчно е да ги докоснеш с върха на пръста си...
- Кажи ми как да престана да обичам, кажи ми... Знам, че знаеш, кажи ми!
- Не мога да ти кажа, не трябва... Така ще изгубиш част от сянката си и никога няма да можеш
да я накараш да се върне при теб, тази малка частичка от нея ще избяга с писъци от теб, но само ако ти отговоря, ...