След няколко дни пристигнах в планинското градче, където се криеше София. Планът ми беше съвсем прост. От шпионите си знаех, че тя обича да си купува плодове от една сергия, а на другия ден щеше да има панаир. От столицата носех най-сочните и вкусни ябълки, каквито нямаше на север по това време на годината. София много обичаше пресни плодове и нямаше да устои на изкушението. Представих се за търговка и продадох няколко ябълки на селянката, която държеше сергията. Тя знаеше добре, че ако ги запази за принцесата, ще спечели добре от тях. София щеше да опита ябълките и на часа да падне покосена от отровата.
Стана точно така, както го бях замислила. Скрита в обикновена селска каруца наблюдавах как принцесата разговаря с продавачката и купува ябълките. Нямаше търпение дори да се върне в къщатата на благородника, който я покровителстваше. Тя захапа ябълката още на площада и не след дълго се строполи на земята.
“Получи си заслуженото най-сетне!” помислих си аз и още на същия ден се върнах в с ...