Mar 29, 2008, 1:33 PM

Истински автор?!?

  Prose
901 0 4
Аз не съм истински творец и не мога да пиша. Нямам изграден начин на писане, а още по-малко някакъв стил. Аз само се опитвам да творя. Чрез това си изливам емоциите и мислите, коите бушуват в главата ми... Та това, което се питам, е какво прави някого истински автор? Кое точно провокира читателите да четат произведенията му? Магията, която създава. Но истина, че не всички я виждат по един и същ начин... Някои въобще не я забелязват. Според мен, магията на една творба е да те накара я почувстваш. Да се поставиш на мястото на героя, да се усмихнеш... Няма значение колко велико и признато е произведението, важно е дали те пленява и да не ти позволява да го пуснеш, докато не го прочетеш...

А вие какво мислите, кой е истински автор?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май се повтарям - авторът и смисълът на произведението имат нужда от казване , от изразяване , а който ги разбере , значи е открил правилния за него автор.
  • Благодаря! За коментара, точно това искам да чуя! Благодаря...Исках да чуя нещо като подкрепа и насърчение! Благодаря отново!
  • Понякога писането е потребност...чуваш вътрешен глас, който ти диктува...но си е магия и чувство...голяма емоция...която предаваш на другите...а те се вълнуват...това е и предназначението на поезията.
    Много са точни мислите ти...мила Вили. Дали си успял да напишеш нещо хубаво...усещаш по степента на вълнение на читателя...това е...!
    Радвам се, че те вълнуват красиви неща ...като поезията...с обич.
  • Много правилно това което си казала.И аз като теб чрез това което пиша показвам това което чуствам.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...