Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека започнем от началото.
Поредният гаден ден в офиса. Нямах търпение да стане 5:30, за да се махна от това място. Но времето сякаш нарочно се разтягаше все повече и течеше все по-бавно... Най-после, заветният час! Прибрах документите, взех сакото си и излязох по най-бързия начин от сградата. Студеният зимен вятър се блъсна в мен и ме накара да треперя. Съжалих, че не съм взела яке, но какво да се прави. Улицата бе претъпкана от хора, бързащи след работа. Обикновено и аз бях сред тях, но сега не ми се прибираше.
Тръгнах по улицата без цел, без посока. Днешният ден бе изцедил всяка капчица воля да правя каквото и да е. Опитвах се да се забавя възможно повече, но нещо ме теглеше към познатия път к ...