Истории за нежност, щедрост и доброта

  Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.

  Ето днес например шизофреничката Е., която живее в моя блок, ме срещна пред входа и ми даде огромно парче шоколад! От магазина й дали един, защото изхвърлила кофата за боклук и продавачката не се разкарвала излишно. На мен ми стана много неудобно, защото тази жена често ми е искала цигари, но аз не пуша и съм й давал само един-два пъти стотинки. Т.е., знам, че тя най-вероятно гладува и понечих любезно да откажа шоколада, но тя настоя. Така заедно го изядохме и аз се замислих за това, че нежни щедри и добри могат да са само хората, които са бедни и към които никой никога не е проявявал каквато и да било безвъзмездна нежност, доброта и щедрост.

  Имал съм приятели, които са избягвали да ме почерпят дори един бонбон, когато са имали рожден ден или когато съм им вършил някакви услуги.

  По този повод се сетих се и за П., с когото учех заедно в село Д., когато бях осми клас. Той беше сираче от селището в Д. и макар че беше огромен и мускулест, всички останали сирачета му се нахвърляха и го биеха. После му взимаха храната или каквото там ценно носеше у себе си.

  С П. си бяхме приятелчета и един ден, отделени малко от останалите, макар че аз бях отделен, а П. скрит от тях, той извади от вътрешния джоб на якето си един малък шоколад. Започна да се оглежда плашливо като зайче наоколо, след което, преди още да започне да яде от шоколада, отчупи едно парче и ми го подаде.

  -  Не, моля те се, не съм гладен – казах аз, дебеличкото градско лигавниче, изпълнено с неудобство и срам от това, че може да си купи шоколад, когато си поиска.

  - Не, не, ще ме обидиш! Взимай! – ревна П. със силен глас.

  Така двамата си поделихме шоколада и аз все още се учудвам на възможността да бъдеш толкова щедър, нежен и добър, въпреки че имаш толкова малко.

  Друг спомен за щедростта, добротата и нежността е свързан с още един мой съученик, който се казва  З. Ч.. Рядко запомням фамилиите на близките ми хора. Но това го запомних.

  З. беше от много бедно семейство и подозирах, че не се храни достатъчно редовно, но родителите му работеха денонощно, за да може той да ходи на училище с джобни пари и да не се срамува пред останалите деца. Съученикът ми винаги си харчеше парите само за храна, но за истинска храна, а не за някакви лигави глезотийки, с които човек не може да се наяде и които се купуваха масово от останалите преяли ученици.

  Един ден обаче З. си купи цял пакет сухи пасти или вафли, вече не си спомням. Когато излязохме от магазина, той ми подаде една суха паста или вафла. Аз, шокиран от неговата изненадваща и щедра постъпка, направена от човек, който издигаше репликата “дай нещо аванта” до сакрални висоти, казах:

  - Не, няма нужда...

  - А бе, взимай, взимай! Това е, защото ми помагаш на контролните – поясни З. 

  Аз изядох вафлата или сухата паста с велико блаженство, понеже дотогава може би никой не бе ми се отблагодарявал за каквото и да било. Наистина помагах на З. на всички контролни, освен на тези по математика, където бях безпомощен, но ме трогна човешкият начин, по който той изрази своята благодарност. Плюс това З. поясни, че ми я дава с конкретна причина. Т.е., той дори нямаше да ми каже, ако не бях започнал да се дърпам, че ми се отблагодарява, нито да ми натяква колко е щедър и колко не ми дължи нищо?!?!? Удивително! Малцина са тези, които могат да разберат дълбоката нежност и човечност на този иначе незначителен за повечето хора жест.

   Та това е. Щедри, нежни и добри са само бедните и измъчени хора. То няма как да е иначе. Ако богатите бяха щедри, нямаше да са богати.