С близначката за първи път сме проплакали в родния край на майка ни – Лудогорието. До последно никой не е знаел, че сме две. Като по-нахална, сестра ми се родила първа и акушерката ахнала: ”Я, то имало още едно!” По това време баща ни бил запас и в писмо майка ни го помолила да избере една от двойките имена: Виждан-Вилдан, Айля-Лейля, Ширин-Шермин, Нихал-Зухал. Но в ония далечни времена комуникациите са били жалка история - нямало ни мобилни телефони, ни електронни пощи, ни скайпове... Един ден и те ще са демоде за идните поколения, защото бъдещето е на комуникациите по телепатичен път! И така, без да дочака отговор, майка ни избрала да се казваме Виждан и Вилдан. След седмица благополучно пристигнало писмо от баща ни, в което изказал предпочитание към първата двойка имена. Бинго!
В детската градина всички бяхме убедени, че името на сестра ми идва от „виждам”. Моите набори сигурно си спомнят една популярна игра с песничка: „Виждам те, гледам те, с теб играя аз сега...” Като я пееха, де ...