Аз съм от онези същества, което вие на Земята наричате извънземни. Казвам се Фунц. Живея на планетата Тизатунк. От време на време прескачам до Земята - там ходя на море, защото е много е топло, особено около Африка.
Качихме се на летящата чиния и отпътувахме към тази далечна планета. Изведнъж се чу експлозия и Гивинонг се разтърча напред-назад с един пожарогасител. Коръбът започна малко по малко да губи мощност и накрая спря. За жалост се отклонихме по едно надолнище и след усилени опити да спрем, спирачките се подпалиха. Докато летяхме по пътя, видях остър завой. Не можах да го взема заради високата скорост и излетях от него... Реехме се във въздуха с една безмоторна летяща чиния. Когато видях земята, затворих очи и изкрещях: "Това е краят!". И наистина щеше да е така, ако се бяхме разбили с тази скорост. Добре, че ни удари случаен метеорит, та понамали инерцията ни и някак си успяхме да се приземим във... ъ-ъ-ъ-ъ, как му викахте? А-а-а! Америка. Там се запознахме с един много дружелю ...