Историята на това разбито сърце продължава и до днес. Снимката в ръцете вече е избледняла, но болката в сърцето продължава да е все така изпепеляваща.

Опита да го забрави и смени с друг, но никой не успя да го измести от мислите и душата ú. Мина толкова много време, а спомените са си тук и ú напомнят за това, което никога няма да се върне. Думите още отекват в нейното съзнание, макар че той отдавна от живота ú си замина. Толкова време за него тя пропиля, дълго не вярваше, че го няма и болката ставаше все по-голяма. Продължи да се моли, но пак никой не откликна, пак никой не я чу! Живее живот по спомени, пътят не води на никъде, а на въпросите няма кой да отговори... Във всеки друг търси него, но не го намира! Иска ú се да замени до края дните си, за това още за миг до нея да бъде! Чувства се като изоставена железопътна линия, между релсите на която расте трева и разделя две влюбени души. Знае, че пак могат да тръгнат влакове, но не иска да ги пусне... тя чака един определен, който може и да не мине отново оттук.

Докога това сърце ще бъде самотно, докога това сърце ще тъжи за него, докога ще върви срещу света, докога ще е разбито? Докога ще крие чувствата си и ще чака завръщане? Докога това момиче ще седи в мрака, с обляно от сълзи лице и ще разказва историята на едно разбито сърце?!