На  тръгване за София, дядо ми каза:

- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.

Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!

Поради нисък семеен доход ми разрешиха  27 лв. стипендия.

Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв.

Живея на общежитие – още 15 лв. бонус.

Така в действителност разполагам със 120 лв. и никога не оставам без средства! 

Мой познат започна работа - получава 125 лв. и постоянно е без пари!

Парадокс: по - добре студент, отколкото млад специалист!

                                          *

            Квартира намерих в Захарна фабрика – на километър от трамвайната спирка.  

До Института се придвижвам за час и половина -  сменям три превозни средства.

Къщата е строена за една нощ през 1925 г. - от кирпич и плет, замазан с кал.

Тогава влязъл в сила закон, според който всеки покрив се узаконява…

Две стаички - в едната хазяите, в другата – квартирантите.

Като разперя ръце, пръстите ми опират двете стени на стаята.

Вратата няма брава, а мандало с огромен катинар.

Отвътре вместо райбер беше свит огромен пирон.

Сутрин, когато единият се облича, другият изчаква в леглото.

После първият излиза навън, за да може да се облече вторият…

И така, докато на третия ден станахме трима!..

Приятел от казармата помоли да преспи за една нощ.

Не се събрахме на моята кушетка, та легна при другия съквартирант.

Една нощ - все някак ще изкараме...

На следващата вечер подхвърли, че не му останало време да търси квартира.

На другия ден търсил, пък не намерил - така цял месец…

Накрая потърпевшият съквартирант не издържа…

Няма как: събрах си партакешите и напуснах квартирата…

                                                *

            Приютиха ме трима приятели, които живееха в една стая.

Беше абсурдно съвместното съществуване – нещо като хан!

След три месеца мъки колега – ветеринар ме прибра да живея при него.

Там останах до откриването на Американската промишлена фотоизложба.

Споменавам  тази изложба, защото с нея е свързано напускането на квартирата…

Всеки, посетил изложбата, получаваше луксозен пакет с плакат на убития президент.

Кенеди остави след себе си дълбока следа на модерен държавник!

Той отстъпи пред агресията на Хрушчов и предотврати ІІІ световна война!

Беше икона не само за младите американци, но и за всички млади хора по света!

Тайно се надявахме полъха на американския либерализъм да повее и на Изток…

Изпитвах особена емоционална необходимост от присъствието духа на Кенеди!

Скрито хранех особена почит и уважение към личността му…

Затова поръчах дървена рамка за фотоса и го окачих над леглото си…

                                                *

Спях на легло с допотопна ръждясала пружина, а под нас  живееше  домоуправителят.

Грозничката му трътлеста дъщеря беше ученичка в 10 клас.

При всяко „натоварване” на леглото, то зловещо раздираше нощната тишина…

Явно досадните монотонни звуци предизвикваха „мръсни” асоциации у дъщерята…

Това побъркваше бащата и по всяко време правеше луди скандали…

Една ранна сутрин за пореден път се позвъни на вратата...

Вместо домоуправителя обаче нахълтаха двама милиционери.

Идвали по сигнал и още от вратата впериха очи в портрета на Кенеди!...

Не съм и предполагал, че портретът е истинският повод за ранната визита…

Явно домоуправителят беше решил с един удар да ме довърши…

Наредиха веднага да сваля портрета и да тръгвам с тях!...

- Значи ли, че съм арестуван?...

- Засега ни интересува само Кенеди…

Изумях, в действителност „арестуват” портрета на убития президент!...

                                                *

В Районното управление трябваше да направя писмени обяснения.

Отговорих на следните „съдбовни” въпроси, свързани с портрета:

- Как съм попаднал на изложбата, с кого съм бил и кой ми я препоръча?  

- С кого съм се срещнал на изложбата, за какво сме разговаряли?

- С кого съм се срещнал след изложбата,  за какво сме разговаряли?

- Познавам ли други ходили на изложбата - кои са, за какво сме разговаряли?

- Често ли ходя на изложби?…

За да не бъда голословен помествам самата обяснителна записка.

Справка: І- во Софийско районно управление на МВР- София.

                                                *

                               Обяснителна записка

            Случайно се разхождах в градинката пред Народния театър, припика ми се, с извинение, и влязох в  кенефа… Когато излязох, видях отляво някакъв павилион, дето досега го нямаше, и  реших да надникна…

            Беше  фраш с някакви фотоси на машини, ракети, спътници – вътре нямаше жива душа…Не си падам по машините -  не ми беше интересно, и реших да си тръгна! На изхода някакъв мъж ми даде сгънат пакет, взех го естествено… Въобще не съм допускал, че това е американска изложба, това разбрах едва сега от вас!... Дори си помислих, че е съветска изложба, честно!...  Кой може да подозира, че на пъпа на София ще има такова нещо… Нито пък съм я разглеждал, та да знам какво има вътре, та да тръгна да разправям това-онова…

            Когато се прибрах, разтворих пакета и ми причерня – портрет на самия Джон Кенеди с траурна лента!  Самият Кенеди,  оня,  дето го убиха…! И какво да правя с тоя портрет на убит президент!... Той, ако е бил по реда си, нямаше сами да го  утрепят!

            Цял ден стоя в квартирата и се чудя какво да правя! Не ходих дори на лекции, това може да се провери… Нямам печка, че да го хвърля и изгоря… Да го разкъсам и хвърля в кофата за смет ми се видя грозно – все пак умрял човек. Тогава  ми хрумна, че най-голямото наказание за гадовете ще бъде, ако взема тоя портрет и го окача над леглото си! Да пукне от мъка, като гледа как си живеем българските студенти!  

Та по тая причина се налагаше и леглото по-често да скърца…

                                                *

            Ченгето прочете „обяснението” и доволно се усмихна под мустак!

            После ме накара да подпиша протокол, че леглото повече няма да скърца!

            Подписах – без това портрета вече го няма…

            За всеки случай… смених квартирата!...

                                                *