Jul 16, 2019, 5:33 PM

 Историята на самурая Су Я (7 част)

766 1 3

Multi-part work to contents

1 min reading

7 част

 

 

 Схватката бе кратка, но жестока. Су Я хвана ръцете на двамата братя и с по едно рязко движение направи така, че те взаимно се обезглавиха. Отровата от остриетата се задейства веднага и ги уби...

 Схванал, че ситуацията не е добра, баща им, КаМа ШиБа, паникьосан изскочи изпод масата на четири крака, но тотално изгубил посоката не само, че я обърна, но и се натресе буквално между краката на ЧуКа Сам. От удара в тази толкова чувствителна зона, вторият изхвръкна от стола си, и се натресе директно в близката стена. А на нея като трофей бе изложена главата на коча ОтЗаДзе, главният виновник за всичко станало, която от сътресението се изхлузи от кривия пирон, и се наниза направо на тиквата на домакина.

 В това време Су Я продължаваше бойния си танц. Незнайно как в ръката му се бе озовал един от чворестите крака на разпадналата се маса и той не се подвоумя. Пред очите му се намираше перфектната мишена в образа на закръглените задни части на все още лазещия по пода КаМа ШиБа. Събирайки в себе си цялата си саморайска сила, както и справедлива ярост, Су Я, със замах наниза импровизираното си оръжие право в центъра на своята цел... И енергията вложена в това бе толкова мощна, че краят на кракът (оформен като лъвска лапа) изскочи през зяпналата от смайване уста на КаМа ШиБа, който въобще не очакваше такава коварна атака отзад... 

 И точно в момента, когато Су Я се чудеше как ще освободи ръката си, заседнала почти до лакътя, неочаквано се чу тих, но до болка познат глас:

- Спомних си всичко, Су Я...

 

/Следва продължение/

 

15.05.2018.

 

Георги Каменов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, Ангелче, много! Удоволствие е за мен да видя, че съм успял и теб да ухиля с тази щуротия )
  • Лелеее, чак изчервих бузки :=))
    Почувствах се като котарак, току що почесан по коремчето, мяу-мяу, мър-мър :*))
    Наистина много ме усмихна комплимента ти 😊😊😊
  • Така е, Мариана, и то яко се вихри :"
    Благодаря, че и този път не пропусна да кажеш блага дума относно Су Я 😊😊😊

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...