Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работна папка, наречена "Ряпа", която в началото била само едно килобайтче - малко и леко като семенце на ряпа. Но с годините в тази папка се натрупали толкова записи от системните регистри, грешки и темпови файлове, че тя пораснала до няколко терабайта и станала трудна за изтегляне от RAM паметта. Започнал да тегли старецът папката, но не му достигала мощност на процесора и тя не помръднала и с един килобайт навън. Затова "Дядото" извикал на помощ своя колежка с никнейм "Бабата", която също била от старата генерация системни администратори от времето на Правец 82. Тя се свързала в мрежа с "Дядото" и започнала да тегли заедно с него тежката папка. Напъвали се с всичките си гигахерци процесорите, загрявали хардовете, включвали им се вентилаторите на охлаждането, но не и не - папката не помръдвала. На помощ им дошла внучката - млада геймърка, която започнала да дърпа "Ряпа" на торенти през Замунда, но скоро и нейната операционна система започнала да се товари и да забива. Така "Ряпа" вместо да се тегли, забивала. Изглеждала така, сякаш се е забила по-надълбоко и от дъното на дънната платка. А до там можели да стигнат само хакери като "Кучето" и "Котката", чиито никнейми не били случайно такива - те лесно откривали шорткъти, надушвали заобиколни драйвери и се добирали със зъби и нокти до всяка апетитна информация. Започнали да дърпат, като подобно на куче и котка разкъсвали папката на отделни файлове, за да се тегли по- лесно. Оставало им още един клик до пълното изтегляне. Но как да кликнат без мишка?! Затова накрая включили и една оптична мишка. Без никакво усилие, тя само кликнала десен бутон, опция "Open" и... папката излязла на повърхността на десктопа!