Обувчица бяла
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя хайдушки песни, а Кольо портиерът заразправя вечната си мечта - искало му се да стане едновременно митничар и футболен съдия, та да си оправел живота.
Към три следобед Пешо най-после се откачи от клещите на Верчето и с облекчение я предаде на шефа й - да я откара до дома ѝ като истински началник-джентълмен. Извивайки се като подпийнала змия, тя седна до Иванов в колата и на светлината на последните проблясъци памет измънка адреса си.
Повери я Иванов на майка ѝ, измърмори надве-натри обяснението и забърза към къщи - беше обещал на жена си да я води на театър. Естествено, Иванова бавно и обстоятелствено се подготвяше, а Иванов потропваше нервна ръченица в коридора, напомняше ѝ, че театърът не ...