генек (Георги Коновски)
1850 13640
24.11.2017 г., 15:26 ч.

Иванов - две истории 

  Проза » Хумористична
567 3 14
3 мин за четене

Обувчица бяла

Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя хайдушки песни, а Кольо портиерът заразправя вечната си мечта - искало му се да стане едновременно митничар и футболен съдия, та да си оправел живота.

Към три следобед Пешо най-после се откачи от клещите на Верчето и с облекчение я предаде на шефа й - да я откара до дома ѝ като истински началник-джентълмен. Извивайки се като подпийнала змия, тя седна до Иванов в колата и на светлината на последните проблясъци памет измънка адреса си.

Повери я Иванов на майка ѝ, измърмори надве-натри обяснението и забърза към къщи - беше обещал на жена си да я води на театър. Естествено, Иванова бавно и обстоятелствено се подготвяше, а Иванов потропваше нервна ръченица в коридора, напомняше ѝ, че театърът не е техен, че наистина - пиесата е в три действия, но е добре да пристигнат за първото, че...

Накрая тръгнаха все пак. Припали колата Иванов, седна до него маскираната като индиански воин на бойната пътека Иванова и се понесоха към културата. Управляваше колата Иванов, разговаряха ведро с успокоената съпруга и изведнъж...

Изведнъж зърна дамска обувка до десния си крак.

Изстина Иванов. Знаеше си той колко е ревнива жена му и затова дума не ѝ беше продумал как мина тържеството. Особено за джентълменското си поведение.

Пък то Верчето да вземе да изгуби тук обувката си...

Ужас!
И се завъртя хоро-видение пред облещените му очи: зърва я жена му, развод, делби, живот без апартамент, кола, вила...

Та - издебвайки момента, когато Иванова погледна през своето стъкло, Иванов със замах метна обувката през прозореца.

Успокоен той паркира близо до театъра. Слезе, оправи сакото си, с джентълменски вид отвори вратата на дамата. А тя не бърза да слиза, ами се върти, рови, търси.

- Хайде, че ще закъснеем - каза Иванов.

- Да си виждал обувката ми? - рече тя - Лявата. Събух я, че нещо ми стягаше...

 

 

Лечение

Отиде Иванов при доктор Монева - джипито на квартала. Оплака се - нещо гърлото го заболяло.  Джипито извади едни хапове, даде му ги и обясни:

- Пиеш по две след хранене и нямаш проблем вече. Модерно лекарство, ново, американско – 20 лева опаковката. Само едно нещо не е баш наред - може и стомах да те заболи от него... 

Седне извади друга кутийка и поясни:

- Но това е друго модерно средство. Лекува стомах, като “добър ден” да речеш. Гълташ по едно четири пъти на ден – 25 лева. тубата. Обаче има някой странични ефекти - може бъбреците да поразслаби, да те поподгони към тоалетната...

Измъкна от шкафчето трета кутийка и започна да разяснява:

- А за тая работа има супермодерно лекарство. За теб - 30 лева. Гълташ го преди ядене и си тип-топ. Е, в упътването пише, че може да има странични ефекти - да получиш мигрена ...

Бръкна в чекмеджето и постави на бюрото друго пакетче :

- Обаче за всяка болка си има илачи .Ей тези хапченца ще вземаш преди лягане и след ставане, ама редовно, и си о'кей! Въпреки че и тук има проблемче... Възможно е да причинят болки в гърлото, та затова са ей тези, първите хапове ...

А Иванов махна с ръка и отиде при Митето в кафе - гаража да се лекува с оригинал-менте. На третата чашка му рече  примирено

- Ей, братче, вече за всички болести има илачи! Умираме от лечението!

© Георги Коновски Всички права запазени

Миии... Живот...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??