Из бележките ми
***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
***
Любовта е една, но има много лица.
***
Ден на паметта във Великобритания. На 11.11, в 11 часа хората запазват двуминутно мълчание в памет на загиналите в двете Световни войни. Закичват на реверите си хартиени макове – цветята, израсли по бойните полета след приключването на Първата световна война. Биенето на Биг Бен се предава по телевизията. Биг Бен е часовникова кула. На 11.09.2001 г. беше извършено терористично нападение над двете кули близнаци в Ню Йорк. това е новата Световна война и започна от сърцето на Новия свят – Америка.
Терористите нападат кули, защото символизират превъзходството и победата на Западния свят. Религията им не им позволява да са известни и да ги показват по телевизията, затова те, отрасли и възпитани на Запад и повлияни от западните ценности, но и искащи да се придържат към произхода и религията си, намират разрешение на това противоречие в извършването на терористични актове. Така се възприемат като герои и верни на Бога си и същевременно удовлетворяват подсъзнателния си стремеж за тях да говори цял свят и да бъдат нещо като филмови звезди. Дори и само за дни или месеци, дори с цената на живота си.
***
Нападенията на мигранти на празненството пред Централната гара в Кьолн и на други места в Новогодишната нощ на 1916 г. е подобно на реакцията на циганина Моро от реалити шоуто "Валя и Моро в Европа", когато бяха в Германия. Докато се снимаше с шапка с петолъчка на улицата, Моро направи нацистки жест с протегната ръка и минаващ германец му се скара. Каза му, че това е забранено и че полицията ще го глоби. Моро се съгласи, но му стана неприятно. После с Валя отидоха до Берлинската стена и разглеждайки графитите, решиха да оставят и те "спомен" и се увековечиха с подписи. Една германка им направи забележка, че това е изкуство и че не трябва да се разваля сътвореното от други. Двамата се извиниха, но на Моро изглежда му дойдоха много забележките и реагира с единствения му познат начин – вербално сексуално насилие над жена. Една девойка минаваше недалече и той започна цветисто и сочно да обяснява какво ще ú причини в сексуално отношение, ако му "падне" /в присъствието на съпругата си, която въобще не реагира/.
Мигрантите в Кьолн идват от още по-консервативна и тоталитарна система от българската. Там мъжът е бог, а жената – нищо. Тя няма право на глас, трябва да мълчи и да се срамува. В Германия има Гражданско общество. Притиснати от непрекъснатите му прояви, изразяващи се в повсеместни забележки: "Така не се прави" и възмущението на германците /което от тяхна гледна точка е съвсем разбираемо – поведението на мигрантите нарушава техните норми/, новодошлите реагират по единствения им известен начин – сексуално насилие. Така се чувстват силни и контролиращи нещата. Това е сблъсък на две съвършено различни култури и всяка от тях се чувства застрашена. Но едната е гост, а другата – домакин. Едните трябва да разберат, че като "отидеш в Рим, трябва да се държиш като римляните", а другите – че тези хора не са възпитавани като тях и трябва да бъдат по-търпими и да щадят достойнството им.
2016 г.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любовта е една и има около седем милиарда лица. Всеки човек през един или друг период от живота си са били лице на любовта. Най-щастливите - цял живат. Иначе изпадаме в идолопоклонничество. То е все едно да кажеш, че това, което краси мира /света/ е само едно и се казва красимира.
-
"Любовта е една, но има много лица." ... аз познавам само едно от тях, казва се - любов.
-
А записаните мисли, Катя, си стават произведения, когато им дойде времето. Аз не насилвам нещата. Оставям ги, докато узреят. Някои се получават веднага. Различно е. На тези например им викам запъртъци, защото са недоразвити, в суров вид. На някои хора съм ги показвала, защо те да се привилегировани, сега ги правя достояние на всички. Пък и вчера ги споменах, редно беше да покажа за какво иде реч.
-
Благодаря, Катя. В една от сентенциите реших малко да реабилитирам котките, че им вързахме лукави тенекии-значения за опашките, но май не сполучих особено. Усмивка. Радвам се на всяко мнение. Пиша, за да споделям гледна точка и да обменям мнения. Не се смятам за последна инстанция. То това беше и целта на гостоприемството, да се върнат, когато приключи войната по техните родни места, но засега няма такива изгледи. Все още вярвам, че на Бог се служи по-добре с молитви, отколкото с оръжие. Въпреки че и в Христианството има понятието Войни на Бога. Но в малко по-различен смисъл. Войната трябва да е последното, крайно средство. И да се избягва, ако е възможно.
-
Според мен мигрантите трябва да се върнат по родните си места или да се насочат към арабските държави. Така няма да се чувстват все на "гости" и да се оплакват, че се нарушават правата им. Тяхната вяра и култура е много различна, а и ние не сме длъжни да ставаме като тях. Изобщо европейската политика под натиска на Германия в това отношение беше голяма грешка.
Интересни мисли и като цяло ми харесаха. И аз така си записвам разни неща като теб и като отмине време ми е интересно да си ги чета.
Поздрави, Миме!
-
Благодаря, Мариана.Може би трябва да допълня, че не говоря за всеизвестното "прераждане", а за нещо като "духовна субстанция" на любовта. Божията благодат, която се излива над нас като поток, но ако един не я приеме, тя действа чрез друг. Както водата, ако я отклониш от едно място, си намира пролука през друго. Имаме свободна воля и я проявяваме, но това не означава, че ако един отхвърли любовта ни, тя няма пак да се прояви чрез друг, за да получим благодатта и утехата. Е, има и не толкова "благодатни" духове, разбира се, като "духът на сладоледа" например /усмивка/, духовете на нашите страсти, които не са положителни, те също действат в нас и в другите хора. Но това е само по едната сентенция. По другите и за толерантността вече писах вчера и в други стихотворения.
-
Благодаря, Георги. Подсъзнателно съм отпратила събитията в Кьолн към времето на Първата световна война. Една от сентенциите е от по-ранни години, от 1990-те, може би затова. Забелязах чак след като излезе. Но това често ми се случва, за което се извинявам. Всички фрази са си мои и аз държа на тях. Може да греша понякога в изводите, но и грешките са си мои. Усмивка. За протокола - "Любовта е една, но има много лица" беше краят на една моя устна "реч", която не записах, но смисълът беше горе-долу, че дори и да се разочароваме в любовта, или да е несподелена, Бог ни праща друга в лицето на друг човек и това ни утешава. Любовта е духът, който се вселява в различни тела и не може да бъде унищожен. Когато са ме отхвърлили или наранили, винаги се появява някой, който ми показва, че за него съм важна и това ме вади от депресията и отчаянието. Дори да е само временно, а после и той, и аз да продължим по пътя си, той е там на точното място и в точното време. Предполагам, и на други се случва.
-
Грешката с годината я забелязах. Но автоматично я осъвремених.
Интересни мисли и заключения.
Само тази толерантност... Много експлоатирана фраза, която на теория звучи красиво (то и комунизма на теория е супер), но практически...
Поздравявам те. -
1916 г. да се чете 2016 г.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
