Jul 16, 2015, 6:20 PM

Из изповедта на Гларуса

  Prose » Humorous
1.4K 0 2
2 min reading

Не знам дали ви е направило впечатление, но това лято, на северния плаж, всичките спасители са над 50, а някой дори са прехвърлили и 60-така. Може и да е ейч-арска политика на концесионера, но по-вероятно да е резултат на демографската криза. Както и да е, щото не затова ми е думата, ами за онова, що ми сподели един от тях, който ми се представи като Гларуса:
- Не е вече тъй и даже хич не бива-а-а – провлече той в отговор на въпроса ми „как е хавата”.
- Хайде, холан – репликирах го, смигвайки с лявото око аз и добавих – я виж, какви едропазви каки, натокани булки, белокожи рускини и атрактивни ромки около поста ти, а ти „не бива”!
- Е, калабалък чок, ама сефте йок – сполучливо перифразира известната комшийска мъдрост Гларуса и ми махна с ръка – седни тук и слушай! Не че съм се отказал и не че не съм опитвал, наборе: на, вчера ей тук баш до поста една руска русалка с мънинкото си беше. Подхождам аз, както си му е реда: първо, с малкото се заигравам, после, на майка му гърба мазах и така-така, дорде ми свърши смяната и на сладолед ги поканих.
- А така-а-а – заоблизвах се аз, а Гларуса ме перна, да го не прекъсвам и продължи:
- От там тръгнахме да се разхождаме из Морската, а оня мъник като видя хамаците и хукна та се настани в единия.
- А ти с майка му – в другия – не издържах аз, но Гларуса тоз път ме перна още по-силно:
- Трай, бе човек, и слушай: изпружи се мъникът в хамака, изблещи си сините зъркели срещу ми и ми се хили. Тогаз на рускинята и звъннаха, какво каза не разбрах, но току положи ръка на рамото ми, ухили ми се и тя, и: „сейчас я вернусь” – остави ме да ù люлям мъника.
- Е, полюлял си го мъничко, ама после си натопил котака – намигам тоз път и с двете очи аз.
- Натопил ли? Да беше ме видял след три часа – дълбоко хъркащ, гушнат с русначето в хамачето!
- Айде бе, ами после?
- После ли... гаджето ù ме черпи една бира на Капаните, туй е после – приключи с изповедта си Гларуса и ме загледа толкова есенно, че...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лордли Милордов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...