из "Лагерните хроники"

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е северно сияние - авторитетно му отговори Черната Пантера Ра.
- Северно сияние ли?! - учудено отвори едното си око Вълк и се огледа: - Защо тогава идва от юг?!
- Не зная - сви рамене пантерата и се прозя. - Сигурно се е объркало нещо...
- СТАВАЙ ЗА СТРОЙ!!! - изрева някой отвън. - НОЩНО УЧЕНИЕ!!!
- Знаех си, че не е северно сияние - заяви Но Щен Вълк и изхвърча на двора през прозореца.
Малко по-късно отделението на нашите познайници се бе строило на двора и с интерес наблюдаваше действията на няколкото "момчета" на Майор, които ги дебнеха около вратата на спалното им с мрежи в ръце.
- Добре че използвахме прозореца - каза Гар Ван.
- Ъхъм - кимна Черната Пантера Ра. - Бравос, Но, добра идея.
- Иначе можеше да стане доста оплетено там - кимна към вратата Сянка.
- И щяха да се похабят няколко хубави мрежи - небрежно дъхна на ноктите си Ко Та Рак.
- Какво се мотаят тези?! - изръмжа Майор в същото време и вдигайки отново мегафона към устата си изрева: - ХАЙДЕ, МЪРДИ, ПО-БЪРЗО ИЗЛИЗАЙТЕ!!!
- Колко по-бързо иска?! - учуди се Но Щен Вълк, който се беше справил най-бързо със задачата.
- И колко по-излезли ни иска?! - вдигна вежди пантерата.
- Хей, шефе - извика котакът. - До кога ще ви чакаме...?!
- Някой ще загаси ли най-после този прожектор?! - изръмжа Гар Ван, а след кратък размисъл добави: - Моля...
...
- И така! - изрева Сержант с почти нормален глас. - Проверката от командването приключи успешно! Наши представители ще бъдат допуснати да участват в общовоенното състезание следващата седмица! Фи Тил?
- Решихме моето отделение да представлява ротата - каза ефрейторът. - Тръгваме утре. За отговорник назначавам Мрънкалото. Въпроси?
- Защо той ще ни е отговорник? - попита Гар Ван.
- Защото има ум в главата - отговори й се. - Друго?
- Не желая да съм отговорник! - заяви Мрънкалото.
- Защо?! - учуди се Фи Тил.
- Най-вероятно защото имам ум в главата - сви рамене рисът.
- Разбирам - кимна ефрейтор Фи Тил. - Сянка?
- Ооо - извинително сви рамене сянката. - Обаче аз съм сянка, не искам да излизам на светло...
- Ахам - отново кимна ефрейторът. - Гар Ван?
- Е - махна с ръка тя. - Знаеш как е, аз мога да съм най-много неформален лидер...
- Мдааа - за пореден път кимна Фи Тил и поглеждайки към следващия от отделението попита: - Ко Та Рак?
- Предполагам, че се шегуваш - ухили се котакът. - Или имаш сериозно развинтено въображение...
- Добре де - примири се ефрейторът. - Разберете се помежду си.