Из моя дневник - І част

Утре ще пътувам към най-хубавото място на този свят - Бургас. Нямам търпение да се разходя по познатите улици - в момента заляти от блясъка и украсата на наближаващата Коледа; да видя Часовника, фонтаните, зимното море... Изгарям от желание отново да усетя атмосферата на този приказен град, да вдишам с пълни дробове бургаския въздух. Няма по-красиво и прекрасно място никъде по цялата планета!

Знам, че за мен животът вече е в София. Че тук са моите възможности, моето бъдеще. Но по душа аз винаги ще бъда бургазлийка и ще го заявявам гордо пред целия свят!

Обичам те, Бургас! Цялата преливам от любов към теб; към нестихващата сила на вълните; към топлотата, с която пясъкът гали босите ми крака... Непрестанно ме измъчва упоритата носталгия по вълшебните ти нощи, в които небето се разлива приказно над морската градина! Липсва ми соленият ти вкус, твоето непоправимо опиянение! Липсва ми бризът, който се вплита в косите ми, докато от някоя скала слушам как морето ми споделя тайните си... Шепотът му е така приятен, че ме кара да забравя всичко друго... И светът става море - дълбоко и безкрайно синьо... Няма нищо, освен море!

Липсва ми да седя на някоя пейка с фунийка сладолед, а над главата ми да танцуват гларуси... Липсват ми красивите бургаски хора и неповторимият им весел нрав... Липсва ми мама и стиховете, които пише за морето... Липсват ми ученическите години и милата английска гимназия; кварталното кафене, където се научих да играя карти; палачинките, които хапвахме с приятелки...

Сякаш всичко мило и скъпо за мен е събрано в това свидно кътче, в този невероятен град... Обичам те, Бургас! Ти винаги ще си в сърцето ми!