из "Приказки от Никъде"

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си мислиш за същото, което и аз? - не мирясваше Ко.
- Дааа... - кимна Вълк, а миг по-късно се намръщи озадачено: - А ти за какво си мислиш?
- Събирам смелост, за да помоля за още едно парче торта - отново се облиза Ко Та Рак.
- Не! - отсече Гар Ван.
- Хъм - замислено изхъмка котакът, а малко след това сръчка вълка в ребрата с думите: - План "Бе"!
- А? - не го разбра Но Щен Вълк, който нещо се бе разсеял.
- Не "А", а "Бе"! - скастри го Ко. - Защо не внимаваш?!
- Коя част от "НЕ" не разбра?! - възмути се Гар Ван.
- Цялата... - разсеяно ù отговори Ко Та Рак и сръчквайки отново вълка в ребрата, прошепна в ухото му: - Хайде де, измисли нещо!
- Човек не бива да пришпорва малките сиви клетчици...
- Ти не си човек! - възрази му не без основание котакът.
- Не ме приемай буквално - ухили се Но Щен Вълк.
- Оф - махна с лапа Ко. - Сянка, ти какво мислиш по въпроса?
- Мисля си... - почеса се зад ухото сянката. - Че крадратите са по-вкусни от триъгълниците.
- А?! - изумено го зяпна котакът.
- Не "А", а "Бе" - поправи го Вълк.