- Ние имаме една поговорка - каза една вечер Ко Та Рак. - "&(*%#$@@!%^"
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, отколкото сто в гората."
- А?! - зяпна приятеля си Ко. - Ти пък откъде знаеш древен котарански?!
- Амии... - почеса се там, където не го сърби вълкът.
- Какво пък е това "рилон"? - попита в същия момент Гар Ван.
- А - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - Лакомства...
- Какви лакомства? - продължи да го разпитва сенчестата.
- Амии... - също се почеса там, където не го сърби котакът. - Каквито и да е...
- Ето за това учих древен котарански - смутено се усмихна Но Щен Вълк.

- Не съм сигурен, че съм готов за това... - каза той и скептично погледна надолу.
- Спокойно, Ко - тупна го по гърба приятелят му. - Няма нищо страшно.
- Няма да мога! Няма да мога! - започна да се паникьосва Ко Та Рак. - Ще се размажааа...
- Опитай без насилие - посъветва го Но Щен Вълк.
- Аааа!!! - писна котакът и се вкопчи с всичките си лапи в земята.
- Страх ли те е? - искрено се учуди вълкът.
- Не! - отсече Ко. - Не ме е страх! Просто съм разумен.
- Разумен?! Ти?! - изкиска се Но. - И откога?
- Откакто разни ме карат да скачам с бънджи...

- Какво ще правим? - прошепна с половин уста Но Щен Вълк.
- Слушай какво ще направим - каза Вълк в Сянка и придърпа ухото на приятеля си към своята муцуната.
- Луд ли си?! - възкликна след малко Но.
- Може би... - сви рамене Сянка. - Но да виждаш друг изход?
- Хъм - изсумтя Вълк. - Мислиш ли, че планът е добър?
- Не - отсече Вълк в Сянка. - Планът е ужасен...
Малко по-късно:
- Просто върви и не се паникьосвай - прошепна Вълк в Сянка.
- Не се паникьосвам - махна с опашка Но Щен Вълк.
- Добре - сви рамене Сянка. - Тогава аз ще се паникьосам...