из "Спорове от кръчмата"

Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въображаемото му око започна да се оглежда къде ще може да стопли въображаемия си нос, който вече започва да тече. Точно под себе си въображаемият наблюдател видя едно многообещаващо светло-шумно място в иначе тъмно-притихналата снежна картина. Въображаемата гледна точка на въображаемия наблюдател бързо се снижи и безпроблемно преминавайки през плътния покрив на кръчмата на Хо, въображаемият наблюдател се настани пред огнището, за да топли въображаемите си крака, а въображаемото му ухо любопитно се заслуша в разговора на няколко от посетителите:
- С такова поведение ще изглеждаш като единствения идиот наоколо - тъкмо казваше Уа Шо Ро на седящия на съседната маса Ко Та Рак.
- Да бе да, единствен идиот точно тук - съвсем тихичко се изкиска Но Щен Вълк, така че само седящите на неговата маса го чуха.
- Е и? Не е чак толкова зле - подметна Гар Ван, преди котакът да успее да каже нещо - На идиотите може да им се размине безнаказано, като вършат идиотиите си.
- Грешно е да не се забавлявам, само защото е смешно да се хиля сам - отговори Ко Та Рак на грингъра.
- А от друга страна, смешно за кого? - обади се и Кух Че Реп. - И ако някой се разсмее, не стават ли вече поне двама смеещи се?
Въображаемият наблюдател кимна в съгласие с тази гледна точка и размърда въображаемите си пръсти във въображаемите си боти, а останалите се умълчаха, замислено отпивайки от питиетата си. След десетина минути вече добре затопленият въображаем наблюдател чу с въображаемото си ухо следното:
- Трябва да останеш сам, за да откриеш себе си - нишката на разсъжденията на Дърт Пън го беше довела до този извод.
- Дали? - вдигна вежда Уа Шо Ро не съвсем съгласен с казаното.
- Да, така е - подкрепи колегата си Кух Че Реп. - Трудно е да се справиш с бъдещето, ако не познаваш миналото.
- Хм - изхъмка Гар Ван - Единственото, с което можем да се "справим" е настоящето...
- Но бъдещето... - прекъсна я Реп.
- А пък миналото... - прекъсна го на свой ред Пън.
- Обаче... - започна да казва нещо и Уа Шо Ро.
Ниско гърлено изръмжаване накара всички да млъкнат стреснато и да погледнат учудено към Но Щен Вълк.
- Благодаря! Пресипнал съм и не мога да говоря високо - тихо каза вълкът - Понякога единствената ми грешка е, че смятам моята гледна точка за единствено вярната...
В този момент въображаемият наблюдател продължи по въображаемия си път, излизайки през вратата, но без да я отваря.