2.01.2009 г., 10:14 ч.

из "Спорове от кръчмата" 

  Проза » Разкази
645 0 0
2 мин за четене
Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въображаемото му око започна да се оглежда къде ще може да стопли въображаемия си нос, който вече започва да тече. Точно под себе си въображаемият наблюдател видя едно многообещаващо светло-шумно място в иначе тъмно-притихналата снежна картина. Въображаемата гледна точка на въображаемия наблюдател бързо се снижи и безпроблемно преминавайки през плътния покрив на кръчмата на Хо, въображаемият наблюдател се настани пред огнището, за да топли въображаемите си крака, а въображаемото му ухо любопитно се заслуша в разговора на няколко от посетителите:
- С такова поведение ще изглеждаш като единствения идиот наоколо - тъкмо казваше Уа Шо Ро на седящия на съседната маса Ко Та Рак.
- Да бе да, единствен идио ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Предложения
: ??:??