Из сънищата за възрастни

Мразя го този телефон, иззвъня още в девет и ме събуди. Така и не можах да проведа разговор, но се разсъних, и докато си пия кафето, реших да се отдам на новото си хоби - да си записвам съня, преди да се е изпарил от мен.

            Та летяхме някъде из облаците, или по луната. Не си спомням точно. Бяхме шест парчета  - две групи от по три. Машинарията беше нещо подобно на самолет, но по-огромно. Кой я беше направил толкова голяма, така и не знам, но да си примъкнеш саковете с джунджурийки низ тези люкове и стълбички, си беше доста неприятно приключение. Бях се заредил естествено с всичко, като за емиграция от тази планета, може би от този свят, де да знам. Не си спомням, планирано ли беше връщане.

            Така и не разбрах накъде летяхме, стигнахме ли някъде. Ако си бях останал пред телевизора, повече щях да разбера. Тук нямаше илюминатори, а и нито веднъж не ми се наложи да излеза върху облаците, или откритият космос - де да знам.

Бързо се разделихме на група "А" и група "Б". Докато първите лееха сълзи и фантазираха екшъни пред камерите, вторите играехме на някаква игра, или разменяхме книги и списания извън обсега на камерите.

            Така летяхме, летяхме, пък се приземихме. Кацнахме точно там, откъдето бяхме излетели - ако въобще бяхме излитали. Този път мястото беше някак по-различно, отрупано с хора и камери. Група "А" така прехвърча през играта и книгите, че всичко изпопада на земята. Помислих си, че трябва да не сме летели много на далече, защото и горе си имаше гравитация, и книгите и фигурките не падаха по пода. Тук долу гравитацията вероятно е малко по-голяма, щом предизвика такова завихряне в спътниците ми, а те върху фигурките. Така си мислех, докато се бях навел и събирах джунджурийките. Някак си човешката суета увеличаваше притеглянета като магнит, щом на хоризонта се покажат още хора - защо горе не ми се разпиляха фигурите?

Поех обратният път през отвесните стълбички. Я какви зали имало, разгледах ги внимателно през люковете, докато преминавах през съответния етаж. Така слязох до долу. Хората се бяха разотишли, прожекторите угаснали, а в далечината се отдалечаваха дипломатически коли, вероятно с новите аргонавти в тях. Да бях слязъл на време, поне да разбера къде съм бил.

            Прибрах се в къщи, направих си кафе и се тропосах пред телевизора. Започнах да мисля, къде ще ходя утре. През това време на екрана непрекъснато висяха онея същите от група "А", дето ми досаждаха и там Горе. Този път историите им бяха още по-фантасмагорични и абсурдни, а мелодрамите ужасни. Че кой извънземен ще ви вземе вас бе, и за какво ще сте му? Нима си нямат по-добри домашни животни? Пресегнах се да го загася и виж ти! Ама това вероятно съм аз! Така ли ужасно изглеждам, когато ме снимат: подпрял глава с ръка и улисан в някакво занимание. На преден план ми се вижда само темето - лелее, започнал съм да заплешевявам отзад. Кой е тоя бездарник дето ме е снимал така, уж в кабина "Б" нямаше камери. Научих и полезна информация за мен, че съм етиопския еди-къв си (професия някаква, малко близка на моята). По-важното, което научих е, че ние от група "Б" (не го казаха така, ама минаха имената... а аз отде да ги знам) сме решили да отидем на разходка утре еди-къде си, за разнообразие. Ето, няма какво да се чудя къде ще ходя след преждевременното кацане, те всичко ти казват.

Не е това, което очаквам, нали?

Не е това, което очаквате, нали? Изиграх ви кофти номер.

(c) Mobby_Dick