Графинята се бе облегнала на меката възглавничка. Погледът й блуждаеше наоколо, от време на време, помръдваше леко, за да прогони поредното насекомо кацнало върхо нежната й кожа. Ако човек я погледнеше не би открил нищо не обикновено, но точно този ден нищо не беше както трябва. Тя мислеше трескаво за нещо, ала никой не бе успял да разгадае за кого или за какво. Прислугата не беше свикнала да я вижда така утихнала. Тя беше всичко друго – не и кротка девойка. През целия ден остана в градината вперила поглед в нищото. Нещо я мъчеше, какво ли бе?
Още рано сутринта изтича на вън и се огледа, сякаш чакаше някого, после след като си пое дълбоко въздух тръгна покрай лехите с цветя. Обичаше лятото, защото градината, нейното любимо място се превръщаше в райско кътче. Винаги разходките й влияеха благотворно, този път обаче това не оказа очаквания ефект. Всеки лек шум я караше да се оглежда. Тя наистина очакваше някого. Обиколи целият парк поне пет пъти, настроението й си беше все същото. Не иска ...