Не че ми е лесно, но съм си го избачкал. "Лъки страйк” издува горния ляв джоб на сафарито ми. Мога с дясната ръка да посегна по диагонал и да го докопам.
Винаги забравям да си взема огънче. Всеки път си купувам кибрит. Ходя по будките и питам:
" Кибрит имате ли?"
Имат. Четири стотинки е.
Парите ми са в десния джоб на джинсите "Лий Купър". Удобни са. Купих ги трудно. Не че са кой знае какво, но съм си ги избачкал.
Хвърлях павета. Цял месец. В жегата. Някакъв немец ги взимаше. Три вагона. Питахме се, къде отиват, а то за техните пътища. Асфалта, казват бълвал отрови. Сега германците ще ходят по тях, без да им се лепят обувките. Представях си някоя фройлан, как си чупи токчето във фугите, чаткаща властно по тях.
Не заслужавах ли водка с лед на "Гръцкото"? След целия пек на площадката? Да, заслужавах. А на следващия ден, как бе сладка водата. Пиех направо от чучура. Чешмата, стърчеше в нищото, с набола зелена трева в околовръст, а онези работници, от цеха в съседство, ми се смееха:
"Захар ...