Jul 17, 2020, 3:04 PM

Избор

  Prose
716 0 0

​​​​​​

Невиждано 

раните

се стичат

по тялото ми

като мастило 

размазано

разказващи

живота ми

гласно

демострирайки 

що е болка 

и разочарование 

 

Погледът 

си остава 

един и същ 

разбирайки 

различни хора 

и ситуации

зад всичко 

това няма 

отказ от

борба,няма

и да има

това е въпрос 

на избор:

слабост или сила 

 

®️ProDi®️

​​​​

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Paola Dicheva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...