Той беше само едно момче, отричано и презирано от всички. Не беше нещо необичайно в компанията. Той сам странеше от нас, но в нашата група, под влиянието на алкохола и някой инжектирани под кожата ни „сладки неща”, това беше съвсем нормално, дори обичайно. Предполагам заради това никой не забеляза, когато той изчезна.
Червената му прическа спря да се размята напред-назад около огъня. Ризите му вече ги нямаше наоколо, захвърлени накрая на пейката. Не се усещаше дори, че някога е бил с нас. Но когато звукът от черната му китара, облепена със стикери, спря да звучи на репетициите, някой откри че най-важният член на групата го нямаше...
Нямаше как да го намерим, защото нямахме нито телефона, нито адреса му. Дори не мога да си спомня името му... Никога не съм го знаела. Както и да е... дните минаваха, а ние не можехме да намерим някой нов, някой по- добър от него...
Питах се какво ли му се е случило. Бях сигурна, че вече не е сред нас. Въпреки че никога не беше говорил, беше отритван от вси ...