Втора глава
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна музика. „Нима не знае, че е невъзпитано да се държи така” – поклати глава Том.
- Стивън! – извика отново той, но брат му така и не излезе от стаята. – Е, ако искаш пък! – рече той и седна на масата до момичето. То ядеше сладко от кифличките, докато не погледна часовника на микровълновата им печка.
- Трябва да вървя! – изправи се бързо и раздигна чинията си, като я изми и подсуши.
- Къде? Толкова е рано! – каза Том , който дояждаше кифлата си.
- На работа съм, знаеш, че трябва да говоря с управителя, за да ме освободи, за да мога да дойда с теб, а и преди да ида там, трябва да се отбия вкъщи, баба ми трябва да си изпие хапчетата.
- Катя! – погали ръката ù момчето. – Спри да се притесняваш за в ...