И тази слънчева сутрин Мина излезе на двора да упражнява кучето. Полагаше неимоверни усилия и те вече даваха резултат – четириногото се подчиняваше и правеше това, което тя искаше. Днес и въздухът беше различен. Като че ли повече птици пееха на клоните, а цветовете на градинските растения бяха по-ухаещи и цветни от преди. Сред розовите храсти имаше две красиви кафяви очи, които влюбено и замечтано гледаха Мина. Тя знаеше, че тези очи я наблюдават и руменина се прокрадна по лицето й.
- Днес ще те оставим сама, Мина – обади се баща й. – Като се върнем с майка ти искаме да поговорим за твоето бъдеше.
- Добре – отговори тя с въздишка, изпълнена не само нежелание за разговори, но и с безпомощност.
„Днес е денят“ помисли си Мина. Днес тя щеше да напусне хубавата китна къща, която се беше превърнала в неин затвор. Днес тя щеше да загуби всякаква възможност за наследство, да загуби пари и имоти по кръвна линия, но щеше да бъде свободна. Или поне така си мислеше. Проблемът бе, че родителите й н ...