ИЗХОД
Около полунощ безпокойството избуя в паника. Погледна през прозореца - мъглата се сгъстяваше, само клоните на близкото дърво я пронизваха като ръце на призрак. Потръпна и се загърна в жилетката. Телефонът ù звънна късо и изключи. Мария набра номера:
- Къде си?
- Качвам се.
Отвори и погледна изпитателно сина си.
- Ох, мамо, извинявай, че те събудих! Изгубил съм си ключа - дрехите му бяха кални и раздърпани.
- Не съм лягала, чаках те... Обеща ми!
- Мамо, стига...
- Виж си очите!
- Стига бе, мамо, нищо не съм взимал, пих една-две бири...
- Не ме лъжи! – разплака се.
- Мамо... ...