Изходът или възхвала на Златния храм - I. 3. (роман)
Дали пък да не взема да ви се представя? Ами да, щом толкова говоря за себе си... Както и да е. Казвам се г-н Г. Всъщност трите ми имена са Г.Г.Г., а галено ме наричат Г., на работното си място съм г-н Г. Та така. Работя като учител в една шибана гимназия. Мога да кажа със сигурност, че искрено мразя своята професия, но във всеки случай досега не ми се е случвало да се връщам назад в годините по времето на своето следване в университета и да съжалявам за напразно прекараните 7 години, защото аз учих именно 7 години; два пъти прекъсвах, но заслугата за това винаги съм отдавал на закостенялото академично мислене с неговите допотопни критерии за ученост. В интерес на истината тогава следването така ми беше омръзнало, че се бях заклел след като завърша да не отворя повече книга и второ - да организирам един грандиозен купон по този случай, след което да тикна дипломата под носа на скудоумните си съседи, които тайно се надяваха, че никога няма да завърша. Нищо такова не се получи. След като завърших, нямах никакво желание за каквито и да е празненства и агитки. За сметка на това пък баща ми, на когото дотолкова му бяха омръзнали моите безкрайни одисеи около това следване реши, че събитието трябва да се отбележи подобаващо и наистина взе и го отпразнува като покани един куп съседи, роднини и т.н. Легнах си рано-рано този ден.
© Валесион Валесион All rights reserved.
