Изходът или възхвала на Златния храм - IV. 1. (роман)

Учителят

Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпросът, дали въобще съзнава, че това е Учителят. Всъщност срещата с него първия път не беше нищо особено. Веднъж един от моите познати ми подхвърли, че не изглеждам добре. Попита ме, дели не съм болен. Е, чак пък болен - отвърнах. По-скоро не съм доволен от насоката, в която текат мислите ми. Той ме погледна учудено, а после ми каза за някакъв учител по медитация,  които помогнал на някаква негова братовчедка да се измъкне от обхваналата я депресия. Не проявих кой знае какъв интерес, но той настоя поне да отида и да видя за какво става дума.

Понеже ми беше безразлично, може би и малко любопитно, приех да отида и да се срещна с него.

В интерес на истината, не съм сигурен, дали учителят ме впечатли от първия път чак толкова много. Когато влязохме, вътре се провеждаше занимание по медитация. Помещението, в което практикуваха, представляваше малък салон; десетина души бяха насядали в безмълвно съзерцание. Учителят стоеше пред тях гол до кръста, седнал в съвършен седеж и  говореше тихо с всепроникващ глас.

Седнахме отстрани, изчаквайки ги да свършат. След близо час те се размърдаха и постепенно излязоха от безмълвното състояние, в което се намираха. Станах и се приближих до Учителя, мъж на средна възраст. Всъщност, възрастта му можеше да се определи трудно, може би бе на около петдесет, а може би и  доста по-възрастен. Имаше дълга прошарена коса и също такава сивкава брада, които бяха в тон със съсредоточеното му навътре в себе си лице.

- Кажете - тихо попита той, без да вдига глава, когато се спрях до него.

Искам да тренирам при вас - казах, без да съм сигурен, дали точно това искам.

- Сигурен ли сте, че го искате?

- Всъщност, не знам.

- Щом сте тук, значи търсите нещо.

- Явно е така.

- Въпросът е какво е то.

- Ами примерно, бих искал да се освободя от куп неща, които ми пречат.

- Пречи ли нещо да се освободите от тях?

- Хе, не е толкова лесно... пък и не знам как...

- Само онзи, който го иска с цялото си сърце, той знае.

- Може би е така... всъщност, може ли да идвам при вас и да гледам как медитирате? - попитах, понеже се сетих, че докато ги наблюдавах, изпитвах някакво странно отпускащо, приятно спокойствие.

- Може - приветливо ме погледна Учителят, след което стана и без да се сбогува се отправи към изхода.