Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам винтидж модата, напомня ми на баба ми, а аз обожавах тази жена. Когато видя някоя засукана кака в стил винтидж, си спомням за боба на баба, за баницата и топлата пилешка супичка.
Обичах баба си, макар че понякога такъв бой да ми хвръляше, че още потръпвам от ужас. Може и нещо садомазохистично да изпитвам към жените в стил винтидж. Знам ли? Така и не се прегледах.
Никога не се запознавам с жените. Не искам да знам как се казват, защото ги затварям в рамки.
Ето, например, симпатягите с разпилени лунички по кожата, рижави коси и палави зелени очи са Ирини. Не мога да си представя Ирина с друга визия. Мариите - и те са опасна порода. Тъмнооки, тъмнокоси, непокорни, диви, съблазнителки с крехки тела ...