Всичко изглежда толкова далечно и нереално. Целият ми живот е странна илюзия. Отражение на скрита действителност. Жалко подобие на загадка, която пуска корените си толкова дълбоко, но е толкова повърхностна, че докарва на другите само главоболие. Безкрайно лутане из лабиринта на моята енигма. Предлагам ти безплатна разходка, ако имаш куража да влезеш и упоритостта да излезеш. Ще се изгубиш по коридорите, ще те оплета в мрежата си и тогава за теб ще бъде късно. Чудиш се защо го правя?! Аз също. В природата ми е. Усещам пулсиращата кръв във вените си. Кипяща. Дива. Неопитомена. Ето защо трябва да запазя тайната си. Тя ме крепи и ми вдъхва живот, но, ако се докоснеш до мистичната ми градина, ще се наложи да отнема живота ти. Сладка, но бавна смърт. Аз не съм отрова, няма да заспиш вечен сън след обилната вечеря, докато се каниш да потеглиш към изхода. Не съм сирена, няма да се разтопиш унесен в омайните звуци. Не съм маниак, няма да разкъсам сърцето ти на части. Аз съм изкушение облечено като жена. Нося кама с фино острие, с което ще те пронижа, когато вече не съм ти достатъчна. Обречена съм на самота, затова обричам другите на неутолима жажда. Ако цял живот искаш още малко, още съвсем малко, си добре дошъл в тунелите на изкушението, но, когато се откажеш от мен с ледени целувки, ще отброявам последните ти часове.
Вече е пусто и празно тук. Потънала в мрака след поредното опустошително клане, съм седнала безпомощно в калта, пропита с кръв. Гледам невярващо ту камата, ту труповете. Чувствам се омърсена и използвана, употребена и захвърлена, но ето че справедливостта възтържествува. Въпреки това съжалявам, но вече няма кой да чуе плачевните ми стонове. Тъгата ми е мимолетна, само чувството за вина, което гризе съвестта ми, остава да напомня, че съм съгрешила. И тръгвам отново с дяволита усмивка, грехът ме зове, други жертви чакат да бъдат подмамени и прелъстени. Питаш се защо го правя ли?! Аз вече не... Аз съм сериен убиец. Аз съм твоят лош навик. Аз съм изкушението и двамата знаем, че не можеш да ми устоиш, но с мен, уви, не можеш и да се наситиш. И когато решиш да си вървиш, за да търсиш нещо по-добро, нещо истинско, нещо не толкова крехко и чупливо, изпепеляващата ми страст ще те убие докато хладнокръвно те пробождам многократно. Може би си малко объркан?! Не можеш да вникнеш в естеството, от което е изтъкана преждата ми. Няма значение. Не ти остава много време, скоро ще си просто вкочанено тяло без душа. И ако все още не си разбрал, аз съм на върха на хранителната верига, защото в този свят, обладан от низки страсти, жадуващ за плътски удоволствия, аз се храня с души. Не те ли е малко страх, че мога да те разоблича, да надникна под обвивката ти, да съблека душата ти, да разнищя всяко едно кътче, в което се спотайват слабостите ти?
© Ана-Мария Динева All rights reserved.