Едно време като гледах „Манджурския кандидат” не можах от раз да схвана като как така някой би убил човек, само защото друг някой преди това му е пуснал по телефона някаква мелодийка например. Е, сега вече знам от първа ръка. Щото съм в ролята на същия тоя Манджурски кандидат. Като чуя „Бяла роза”, звярът в мен надава боен рев.
Иначе нищо лично срещу Славка Калчева. То личното е срещу комшиите отдолу, да ги вземат всички дяволи!
Те са музиканти. Пешев фемили бенд. Ама как звучи само, а?! Няма културно мероприятие в областта без тяхно дейно участие. Това пристануши, сватби, кръщенета, новобрански, че от време на време и погребения... „И сегаааа... за всички васссссс... Пешев фемили бенд!!!...” Туш! И като почнат, няма спиране. Блъскане до откат! Няма балкански етно-хит от последните петдесет години, дето да не могат да ти го отсвирят на прима виста.
Което си е вярно, вярно си е – нямат равни просто. Ама нали се сещате, че то едно е да ти гърмят на главата два-три часа покрай някоя сватб ...