Aug 22, 2012, 12:38 PM

Измамена-глава 5

1K 0 1
1 min reading

 - Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.

Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.

 - Какви сили имаш и какво си?

 - Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.

 - Как така? Добре, например аз съм вампир и управлявам земята - каза и от това ченето ми увисна до колената ми.

 - Не ми казвай, че си нормален човек!

 - За това може малко да се по спори, чичо ми Бил беше човек, но не можеше да се твърди, че някога е бил нормален. Но да, човек съм, пък и вампири не съществуват, затова може би и ти имаш нужда от преглед.

 - Първо - в отлично здраве съм, и второ - наистина съществуваме, и трето - как, по дяволите, са приели човек в училището? Ще те хапнат за закуска! - отсече Рейчъл.

 - О, боже, сигурно халюцинирам - първо онова в гората, а сега и това!

 - Какво в гората? - попита любопитно тя.

 - Докато пътувах насам, видях едно момче да вдига във въздуха земята заедно с дърветата върху нея и то без никакви видими усилия. Помислих си, че просто си въобразявам, а не, че е истина.

 - Уф, коя ли надута отрепка си видяла?! - възкликна замислено Рейчъл.

 - Ето виж, сега ще ти покажа как действат силите ми - рече и застана до една от саксиите на прозореца. Махна ми с ръка да се приближа и когато застанах зад нея, тя постави ръка върху пръстта. Сетне растението потрепери и израстна в красива мини роза за секунди.

 - Уау! - беше единственото, което можех да кажа.

 - А ти можеш ли да вдигаш почвата или нещо такова?

 - Не, това е друг вид дарба, нарича се телекинеза. Готова ли си да те разведа из училището преди вечерята?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • става доста интересно... ще чакам и другите глави

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...