Измамена-глава 5
- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съм вампир и управлявам земята - каза и от това ченето ми увисна до колената ми.
- Не ми казвай, че си нормален човек!
- За това може малко да се по спори, чичо ми Бил беше човек, но не можеше да се твърди, че някога е бил нормален. Но да, човек съм, пък и вампири не съществуват, затова може би и ти имаш нужда от преглед.
- Първо - в отлично здраве съм, и второ - наистина съществуваме, и трето - как, по дяволите, са приели човек в училището? Ще те хапнат за закуска! - отсече Рейчъл.
- О, боже, сигурно халюцинирам - първо онова в гората, а сега и това!
- Какво в гората? - попита любопитно тя.
- Докато пътувах насам, видях едно момче да вдига във въздуха земята заедно с дърветата върху нея и то без никакви видими усилия. Помислих си, че просто си въобразявам, а не, че е истина.
- Уф, коя ли надута отрепка си видяла?! - възкликна замислено Рейчъл.
- Ето виж, сега ще ти покажа как действат силите ми - рече и застана до една от саксиите на прозореца. Махна ми с ръка да се приближа и когато застанах зад нея, тя постави ръка върху пръстта. Сетне растението потрепери и израстна в красива мини роза за секунди.
- Уау! - беше единственото, което можех да кажа.
- А ти можеш ли да вдигаш почвата или нещо такова?
- Не, това е друг вид дарба, нарича се телекинеза. Готова ли си да те разведа из училището преди вечерята?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени