Изморена пак се чувствам, на моменти дори и победена, но на пук на тебе, нa света и на всички, които говорят зад гърба, аз в себе си събирам сили, падам, ставам, но никога на колене не оставам. В прахта аз дълго не ще лежа, че жарко слънце ще ме пари, след тебе дълго аз не ще вървя, че моя път със тебе се разделя... Понякога си казвам ''Стига!'', понякога на глас крещя, понякога във мене блика сила и аз ще продължа, ще продължа!!! Много срещах като тебе, с много се сбогувах и разделях, посрещах и прегращах, но все сама лягах в моята постеля! Казваха ми някои, че съм коварна, лоша, зла дори, други пък със трепет гледаха във моите очи, но нищо и никой до сега не трогна истински моята душа. Скучно сякаш вече е без смях, навън вали,а аз пак с умората във себе си си събеседвам, като със другарка стара... Подавам й ръка, тя улавя я и тегли ме във дебри диви, където с тебе някога сме били щастливи, после връщам се пак тук сама и теб те няма, само ударите на стария часовник отварят в мене рана. Изморена пак се чувствам, че по своя път все фалшиви лица, изморена пак се чувствам, че прегръщам се сама, изморена от лъжи, от маски, от коварност и тъга... Скоро... искам щастлива да вървя...