May 1, 2013, 10:35 PM

Изневяра 

  Prose » Narratives
2123 0 12
7 мин reading

Изневяра

 

 Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много внимателен прочит в тях се виждаше чувствителност и копнеж по нещо си, което отскоро беше нарекла любов. Оттогава, откакто датираше познанството ù с Радосвет. Щом го видя и душата и светна радостно. От своя страна, той беше толкова самотен и тъжен, че неволно му се прищя жена с душевност и без някакви външни екстри, дълбоко залегнали в мъжките нощни сънища.

  Срещнаха се в трагичен и за двамата момент, па взеха, та се влюбиха и тръгнаха на скрити срещи, първо по пейки, а после и в напъни да се измисли къде да се видят за по-интимно опознаване.

  Съпругът на Хортензия беше бизнесмен. Всъщност, когато се ожениха, беше най-обикновен простак. Но хубав! Тогава Хортензия остана в плен на широките като гардероб плещи, на дългата коса и теменужено сините му очи. Тази очи замазваха цялата му простащина, която тогава все още не беше изплувала на повърхността. Взеха се те с Драгомир, така се казваше простакът, и нещата тръгнаха в общоприетия коловоз на стандартно семейство. Драгомир се прибираше и казваше авторитетно:

  - Тези (така я назоваваше, когато искаше да яде), я резни салатка, налей по едно и да вечеряме.

  След вечеря обръщението вече беше друго:

  - Хози, да се търкулнем за малко Кама сутра, а? – и се търкулваха да понамачкат чаршафите.

  После Драгомир се хвана с някакви, мутри ли бяха, бандюги ли, Хортензия не питаше, защото Драгомир, освен че почна да се изнервя, заглади косъм, простащината му взе да напира и из ушите, а претенциите към жената, с която тренираше Кама сутра пораснаха неимоверно. Види се, че в леглото му вече се подвизаваха фини девойки, обилно ремонтирани със силикон и надарени с умения, за които Хортензия само се досещаше. Така  от благоверна съпруга, тя се превърна в една проста и омръзнала до смърт жена, към която Драгомир се обръщаше така:

  - Хорто, я да направиш нещо италианско и гледай да е по рецептурник, щото главата ти строшавам, тъй да знаеш! Не ща ни шопската ти, ни мусаката! И внимавай, Хорто, да не ми сервираш нещо зле подредено, че знаеш за главата!

  Добре, че Драгомир започна все по-рядко да се храни вкъщи и все по-често да се връща със смучки по врата, които дори и не правеше опит да скрие. Напротив, сутрин сумтеше като нерез и мърмореше, че тая лъвица снощи му разказала играта. То не било секс, то не било чудо! Изцедила му топките до последен сперматозоид! Ама умеела, не била като Хорта с двете пози.

  Хортензия слушаше, но нали главата ù беше незасегната, не се обаждаше. Да ходи! Да ходи и да не се върнe дано, кълнеше го в мислите си тя и с нетърпение чакаше благоверният да тръгне по задачи.

  Тогава Хортензия излизаше и се разхождаше по улиците. Ей така, без цел и посока. Така срещна Радосвет. Седеше на една пейка и пушеше цигара. Огънчето почти беше до пръстите му и аха, да ги изгори! Доброто и състрадателно сърце на Хортензия нямаше как да допусне физическата болка да освести замисления човек и се приближи до него:

  - Извинете, огънчето... – и посочи ръката му.

  - А, огънчето! – сепна се мъжът. – Искате огънче?

  - Не, огънчето на цигарата Ви ще Ви опари!

  - Да… не съм забелязал, – отвърна той и хвърли фаса.  – То душата ми изгоря, кой ти гледа едни пръсти! – каза той и се отмести от пейката така, че да седне и тя.

  И се почна. Нещо като любовта им, де! Този ден Радосвет беше много самотен. Съпругата му, Жоржета току що беше отпрашила да заживее щастливо и задоволено при нов съпруг в Гърция. Замина затам преди години, защото кризата ги беше склещила яко и тя реши да действа. Радосвет работеше, но на грижите му разчитаха и възрастните му родители. Затова Жоржетчето самоотвержено стегна куфара и замина към южната съседка да мие, сервира и чисти тамошните ресторанти, къщи и всичко, което се предлагаше на зажаднелите за капиталистически начин на живот нашенци. И понеже беше хубава, а според критериите на тамошните мъже, много хубава, Жоржетчето не мила дълго време по ресторантите и бързо се прехвърлила да чисти някаква къща. Господарят ù обичал пищните жени и не давал на българката да се товари много, а повече да радва взора му. Неговата госпожа все по-рядко бивала допускана до покоите му и така нашата пищна хубавица Жоржета изместила гъркинята. Минали няколко месеца по този начин, но гъркът явно искал законно и явно да се перчи с нашата красавица и поставил въпроса ребром. Или по-точно, въпросът за споделяне не леглото бил поставен на законна основа. И Жоржета какво да прави, приела. Хубава къща, богат мъж, прислужница от Хасково, при това бивша инженерка по озеленяване и по тая причина градина им била образец на цветарското изкуство. Какво по-хубаво!

  Прибрала се в България да уведоми Радосвет, а той взел, че се съсипал от мъка! Неговата Жоржетка, която носел на ръце, въпреки килограмите ù, обичал я безрезервно, дори и в епохата на зараждащата се изневяра, неговата Жоржетка искала развод! Какво да прави, и да не и даде, тя, като е решила, ще се махне. Но той бил толкова добър, че желаел единствено щастието ù. Като толкова припира да стане гръцка съпруга, макар и да не се жени за някой тамошен Онасис, все си е направила сметката и няма да мизерува.

  Радосвет подписал всички документи, Жоржета светнала от щастие и дори му благодарила. Тръгнала си, а сега той седи по пейките, пропушил е пак и скърби. Да го питаш защо, разсъждаваше той и аха, да се разплаче.

  - Ми, не така, бъдете мъж! – давала му тогава кураж Хортензия, и не подозирала, че скоро ще минат на ти, а след известно време ще се тешат един друг под обща завивка.

  Холи, Зия, Звездичке, Слънчице… ей с такива имена я зовял влюбеният или влязъл в заблуждение на влюбен  мъж и трептял от щастие. Тя му правела салатка, после пиели по едно, после се любели в захлас на двете пози, които Хортензия знаела и на още една, на която я научил новият жребец в живота ù. Цели три пози репетирали в захлас и все не се насищали един на друг. Такава любов, такова нещо! И на тия години! Защото Хортензия и Радосвет вече имали по едно внуче. Ама любов, кой ти гледа тия незначителни подробности, още повече, че когато разговорите по темата кой кого обича повече взела да се изчерпва, те си говорели за внуците.

  Радосвет взел да вири гребена, мъката по непрежалимата Жоржета утихнала дотолкова, че взел да придиря и на новата си изгора Хортензия. Позаглеждал се в нея и току откривал бодящи очите му недостатъци във фигурата, в лицето ù и само характерът и бил все още поносим. Напънел ли се да мисли, Радосвет започвал да се двоуми и над определението поносим, защото Хортензия почвала да го дразни.

  Този ден беше определен за  среща. За Радосвет почти досадна, но Хортензия пърхаше от щастие, защото имаше уреден терен за цял следобед. Едва изчакала уговорения час и като лекокрила пеперуда затърча към „тяхната” пейка.

  - Радост на света ми! – писна отдалеко тя, и мушна ръка в джоба на якето си. Това значело, че е намерила ключ за свободен терен и явно искаше Радосвет отдалеко да запърха от възбуда. 

   Оф, помисли си Радосвет и запристъпя от крак на крак. Днес баш не ми е ден за сексуални изпълнения. Взе да ми натежава и тя, ама… какво да се прави. Виж, комшийката е друго нещо, замислил в друга посока той и взел да си представя колко сгодно щяло да му бъде, ако се получи със съседката. Дето се вика, врата у врата. Когато си поискат, тогава може да се порадват на телата си. Той, нейният много не се задържа у тях си, все има да върши това онова, ама Радосвет беше чул, че си има някаква сгодна вдовичка. Както и да е… Не го интересува съседа. Но и Хортензия…какво да я прави!

  - Радост на света ми! – писна вече в лицето му Хортензия – Виж, – и извади ключа. – Лиляна ми го даде за цял следобед! Чак до вечерта е свободно у тях! Взела съм в торбата туй онуй, за хапване и пийване… малко за възбуда! – и навря лицето си в брадата му.

  - Ох, Хорто, Хорто… не ми се ходи никъде! Айде, стига с тая салатка и туй онуй, а?

  Като чу обръщението Хорто, на Хортензия веднага ù угасна всичкото, което се беше разбушувало в тялото ù. И сърцето замря, и кръвта се стече в главата, и краката и отмаляха. Светът се прахоса някъде, радостта секна. Отново беше Хорта.

Латинка Минкова

© Латинка Минкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен разказ, само дето ми домъчня за героинята... Поздравления!
  • Ха, ха, ха! Искам ли да се посмея, ще чета твои разкази.
    Благодаря за настроението!
  • Аплодисменти!!!
  • Поздрави и от мен!
  • Ооо, милата Хортензия, дожаля ми за нея. Пишеш страхотно, развесели сутринта ми. Поздрави!
  • Така ми стана хубаво, че ви е сстанало хубаво.Благодаря сърдечно!На всички!
  • Прочетох с интерес! Хареса ми!
  • Ама и хубаво пишеш Латинке. Как не ти дожаля за гиорката Хортензия та пак я направи на Хорта. Няма ли радост и за нея в живота? Това ли и е съдбата все Хорта да и викат? Я напиши едно продължение както ти си знаеш Поздрави!
  • Ех, Жозефина...Хем Жоза...хем фина...
    Страхотен разказ! Поздравления!!!
  • Стилът ти на писане е просто убийствено жесток, всеки път се убеждавам в това. Накрая чак ми дожаля за Хорта ( да ти имам и имената )
    Много хубав разказ!
  • Хаххх...!!!
  • Ах, Хорто, Хортоооо...
Random works
: ??:??