Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки се на малката си победа, го притиска с крак. Леко и постепенно, докато то спре да се движи и се превърне в пихтия в праха. Това е лесно, сякаш окрилен се заема с всяка частица от тялото, бавно и методично, без да бърза. Уверен е в превъзходството си, няма за къде да се бърза. Знае, че веднъж заел се с теб, няма да те изпусне. Ще мачка едно по едно, започвайки от физическото усещане за нужност, за принадлежност към дадена група, за значимост, за нещо уникално в този свят.
Човешкия живот е нещо уникално.А ако е споделен, тогава се превръща в една сбъдната мечта, в едно великолепие, озарено от светлината на милия човек, от неговата нежност и топлина. Тогава изоставеността няма място около него. ...