Изпепелени чувства - повест - втора част

След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен… Ако знаеш как ми се прияде нещо сладко! – каза усмихната.
- Какво по-точно?
- Ами-и-и, шоколад! Трябва да знаеш, че от време на време съм доста капризна и обичам да ми угаждат!
Сърцето ù беше изпълнено с много нежност и любов. Чувстваше се щастлива в присъствието на любимия.

- Надявам се да не ти е постоянен навик! – погледна я иронично, а сърцето му бе готово да изхвръкне от вълнение. – В момента изпитвам приятното чувство да ти угодя, но-о-о…
- Хайде! Хайде! Мисля, че разбирам намека ти! Не съм от най-глезените.
Вървяха по посока кино „Добрич”, където имаше денонощен магазин. Купиха каквото им трябва и се прибраха. Десислава се преоблече. Появи се с дънки и червена тениска. На свой ред Кирил свърши същата процедура.
- Аа-а-а-а така и ти да не останеш по назад! – възкликна тя, виждайки го с дънки и синя риза. – Ти да не си се-де-сар?! – попита тя и се усмихна.
- А ти от червените ли си?! – усмивката цъфна на лицето му. – Знаеш ли, че ти си моята коалиционна половинка? – прегърна я и притисна до себе си. – Искаш ли натурален сок? – целуна челото ù,
а ръцете му плъзнаха по гърба ù.
- Не възразявам, но с нещо твърдо!
- Късно е вече!
- Моля те! От колко време не сме се виждали, така че нека полеем случая за нашата среща!
- Добре, де! Добре! Знаеш, че не мога да ти откажа.
Тя го погледна предизвикателно с прекрасните си очи и попита:
- Ако пожелая да ме любиш цяла нощ…?
- Не знам, ще си помисля! – отговори той с шеговита усмивка.
Кирил винаги изпитваше прекрасни чувства към нея и с най-голямо желание би споделил живота си в името на тази прекрасна любов. За него Десислава бе единствената жена, която би могла да осмисли битието му.
- Ако за всяко мое желание реагираш така, не знам как ще бъде по-нататък! – тя се разсърди и нацупи.
Той се приближи до нея, прегърна я и целуна.
- Прощавай, миличка, не исках да те обидя! Толкова те обичам, че не бих го направил никога! Права си, че с чувствата не бива да има шега. Не само тази вечер, а винаги ще бъдеш моя…!
Прегърна я и притисна до себе си.
- Прощавам ти! Нека бъде за последно! Да пием по едно питие, заслужава си случая!
Той извади водка и натурален сок. Наля в чашите. Взе ги и подаде едната на Десислава.
Очите излъчваха цялото щастие, което можеше да му се случи, а сърцето плуваше в любов…
- Наздраве, скъпа…! За нас и-и-и…!
- Шш-ш-ш-ш, тихо…! – тя го целуна и каза. - Нека чуем звъна на чашите и усетим желанията си…! Наздраве, миличък!
След като изпиха питието, се изкъпаха. Той я взе на ръце и понесе към спалнята. Положи я на леглото. Прибра косата ù назад. Галеше лицето, шията и прекрасните ù възвишения. Устните им се сляха. Приближи тялото си до нейното. Галеше гърдите ù, нежната кадифена кожа, всяка падина и извивка на тялото. Дланите му се плъзгаха по дългите ù фини бедра. Обсипваше със страстни целувки гърдите ù. Докосваше нежно с език зърната. Тялото ù тръпнеше от страст, разтвори краката си и доказа огромното желание, което искаше. Ръката му се плъзна под нея и повдигна ханша ù нагоре.
Тя прегърна раменете му, забивайки пръсти в кожата и се вкопчи в него. Сляха се…

Следва продължение…

© Николай Пеняшки – Плашков