Изповед на един активен потребител
Както си шарех в нета, открих един сайт за лично творчество. Супер! И аз едно време съчинявах стихове, даже още си пазя тетрадката. Избрах едно стихче и го пратих в сайта. Беше нещо от рода:
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в него се вричах...
Публикуваха го - не дишах от вълнение. Такъв момент не се забравя никога! А стихчето много го харесаха, писаха ми коментари и шестици... Не знаех къде стъпвам - просто летях!
И така - всеки ден...
Самочувствието ми на поетеса растеше лавинообразно... Знаех си аз, че ще излезе нещо от мен!
Един прекрасен ден стиховете ми свършиха. Ами сега?! Седнах пред белия лист, въртя, суча - нищичко не ражда тая глава! Ужас! А другите как пращат всеки ден? Да не би да съм по-тъпа от тях? Внезапно ме осени блестяща идея. Внимателно изчетох всички стихове в сайта, а там се върти едно и също - звезди, мечти, любовни мъки, сЪлзи и сополи... Копнах оттук оттам и хууубавичко разбърках сместа. Включих страстите на max и се получи разкошен кекс, пардон, стих, който пожъна голям успех, даже се озова на челните места в топ листата.
И така - всеки ден...
Вече си имам и фенове, които ми пишат на личната. Голяма тръпка си е да те четат толкова много хора! Чудя се как ли са се чувствали поетите преди интернета? Съжалявам ги горкичките...
Като малка много обичах да рисувам и да си съчинявам мелодийки. Скоро си купих последен модел фотоапарат и снимах котарака ми Чочко в различни пози. Дали да не се завъртя и в другите раздели на сайта, а? Вие какво ще ме посъветвате?
© Вилдан Сефер All rights reserved.
