изповед на един виртуален Казанова
Такъв съм си – мил и чаровен Казанова. Видя ли хубави жени, кръвта ми кипва като лава и полудявам като бик пред червено. Жалко, че не мога да ги притежавам всичките, но какво ми пречи да ги свалям виртуално? Имам развинтено въображение и дар слово – нали съм си поет по рождение. Какви поетеси се навъдиха само! Една от друга по-апетитни – истински балсам за сетивата ми. Я да надникна в профилите им. Малиии, какви сочни устни има това маце! И аз ги плещя едни – имах предвид сочни метафори… А пък тази е със страхотни гър… хиперболи. Ох, какви стройни крака т.е. рими има тази сладка блондинка! Чак свят ми се зави! Божичко, каква ли е поантата на тази зеленоока красавица? Как да не ги хваля тези женички за изящните форми на… стиховете им? От жал не мога да прескоча и по-възрастните дами – знам, че са особено чувствителни към комплиментите. За щастие, някои от тях съвсем не са за изхвърляне. За мен всяка красива жена е синоним на поезията и не е проблем да й завъртя главата. Ужасно са наивни милите и всяка си мисли, че е единствена. Изпитвам почти физическо удоволствие, когато една след друга падат във виртуалните ми обятия. Нещо повече – явно или тайно ми посвещават прочувствени стихове. Не е ли благородно дело да вдъхновиш някого за творчески акт? В крайна сметка от всичко това печели поезията. Е, вярно е, че макар и виртуално си чеша мъжкото его. Какво да правя като съм си мил и неустоим Казанова…
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Нали не съм редовна в сайта, не се досещам кой е Казанова, та ме заинтригува, че и обиди даже, че не е "прескочил" при мен
