Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата си за отдих. Върху главата на заека/нея имаше красива ръчно изработена броеница, която опасваше като венец черепа му, а лилавите ù седефени зърна се разстилаха по гръбначния му стълб и накрая падаха близо до ребрата му, покрити с тънка, прозрачна кожа. Взех вилицата и я забих в месото на заека както граблива птица забива ноктите си в бозайник, който иска да разкъса. В този момент, в който изпитах опияняващ екстаз от силата, която притежавам - усещането за надмощие и безкрайност, което орелът изпитва, когато се носи сам над високите голи урви или чувството, което изпитва совата, която е чакала в тъмното, кацнала на клон и усети дребен бозайник да минава под нея и се спусне с победоносен вик, ...