Провал, провал, провал.. Да усещаш как животът те е увил в жестоките си пипала и изсмуква от теб жизнената ти сила. В един момент ставаш толкова безсилен в борбата да се освободиш, че се превръщаш в безлична част от пейзажа...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, не беше бедна, но и не се къпеше в богатство. Живееше в онази златна среда, където уж можеш да си позволиш много, но пък и не можеш. Въпреки това живота ѝ бе скапан и продължаваше да бъде. Не можеше да разчита на семейството си, защото не получаваше и грам разбиране, а и никога не бе получавала. Нападките на собствените ѝ родители отекваха в главата ѝ като ударите на племенните барабани. Вечно недоволните майка и баща, които се стремяха дъщеря им да се вписва в перфектната матрица за красиво и примерно момиче. А тя така се бореше срещу това.Бунтуваше се срещу наложените порядки и ги чупеше бавно, но с пълната сила на твърдия си и непреклонен характер, с който скриваше разтърсена до лудост пси ...