ioana_mishel (Михаела Михайлова)
15 48
Aug 24, 2006, 9:40 AM

Жар от пепелта 

  Prose
1377 0 1
4 мин reading

                               - СЕДМА ЧАСТ -

            През следващата седмица и двамата полагаха неимоверни усилия да забравят и да се успокоят. Ан бе припаднала два пъти след последната им среща с Мишел. Карлос така и не успя да я склони да се консултират с домашния лекар.
           Събота бе ден за почивка и бяха решили да заведат Люк и Бела на пикник. Андреа се зае да приготви нещо за десерт, докато Карлос и децата се забавляват на двора. Днес не се чувстваше добре... Бе толкова вглъбена в приготвянето на сместа за сладкиша, че не чу приближаващите стъпки.Карлос се доближи и я обгърна със силните си ръце:
    - М-м-м! Мирише много вкусно, госпожо Де`Лалива. -  устните му лекичко докосваха меката част на ухото й. Изведнъж й причерня... Не чувстваше нищо. Карлос усети как тялото й безжизнено се отпусна в ръцете му.
    - Ан? Ан, скъпа?
Занесе я в спалнята и я положи върху голямото легло. Седна на края и взе слушалката:
    - Ало? Доктор Патерсън? Обажда се Карлос Де`Лавива - в гласа му се долавяха паника и страх.
    - Здравей, Карлос! Какво има?
    - Съпругата ми, докторе, припадна!
    - Идвам след малко. Не се тревожи!
Постави слушалката на мястото й и се загледа в пребледнялото лице на жена си.
    - Обичам те, Андреа! - гласът му бе едва доловим...

                                 *         *          *

             Както бе обещал, д-р Патерсън пристигна почти веднага. Говореха, бързо крачейки към спалнята:
    - Случвало ли се е друг път, Карлос?
    - Преди седмица. Припадна два пъти...
    - Донеси ми вода, ако обичаш, и изчакай отвън. Няма да се бавя.
Като послушно дете Карлос донесе вода и излезе, молейки се да не е нещо сериозно. Отиде във всекидневната и зачака... След петнадесет минути д-р Патерсън отвори вратата:
    - Карлос, би ли дошъл за малко?
Влезе в спалнята и видя Андреа, седнала в леглото, а устните й разтегнати в лека усмивка. Седна до нея и я прегърна:
    - Ан, мила, добре ли си? Уплаши ме до смърт - не спираше да я целува по слепоочието, забравил, че не са сами.
    - Добре, аз ви оставям!
Карлос стана, за да го придружи до вратата.
    - Не е нужно, благодаря!
    - Довиждане, докторе и благодаря!
Отново зае мястото си до Ан:
    - Какво има, Ан? Ще ми кажеш ли? - в очите му все още се четеше безспокойство.
    - М-м-м! Не и преди да получа една голяяяма целувка...
Карлос застина. Бе очаквал всичко друго, но не и това.
Андреа присви устни:
    - Чакам!
    - Добре, госпожо Де`Лавива! Ще играя вашата игра!
Жадно впи устни в нейните. Езикът му бавно се прокрадна и се сля с нейния, отново започна да изучава всяко кътче на устата й. Когато усети как тялото й се напрегна под напора на желанието, се отдръпна:
    - А сега да преминем към вашата част от сделката, госпожо! - лицето му бе озорено от ликуваща усмивка.
    - М-м-м, Карлос...
    - Обещавам да продължим, но след като чуя това, което имаш да ми кажеш, малка палавнице!
    - Добре, - върху лицето й се разля усмивка - ще ти кажа, но подробности ще научиш след... някъде околоо... девет месеца.
На лицето му се изписа изненада:
    - Какво? Да не искаш да кажеш, че...
    - Че съм бременна! Да, това искам да кажа!
Обезумял от щастие, я взе в обятията си и я завъртя...
    - Карлос! Карлос, пусни ме! - весел смях огласяше стаята.
    - Пусни ме или... - запуши устата й със своята.
    - Обичам те, Андреа! И ти благодаря!
    - За какво, мили мой?
    - За любовта ти и за   третото прекрасно ангелче, с което ще ме дариш.
Устните им отново се сляха.
    - Мисля, че заслугата е изцяло ваша, господин Де`Лавива!
    - Не-е-е, аз съм послушно момче...

                                    *        *        *

             На девети септември се оказа, че ангелчетата, с които го дари, бяха две. Красиво момченце и прекрасно момиченце.
    - Как ще ги кръстим, Ан? - Карлос имаше чувството, че лети от щастие.
    - Мамо, искам да го подържа.
    - Още си малък, миличък!
    - А аз може ли? - Бела беше не по-малко щастлива от родителите и братчето си.
    - Вземи го. Внимателно... Точно така. Много мислих как да се казват и реших да ги кръстим... на себе си. - усмивката я правеше още по-млада и красива... - Какво ще кажеш за Андрес и Корина?
    - Чудесно! Обичам ви, Андреа, Анабела, Лукас, Андрес и Корина!
    - И ние те обичаме, Карлос! Аз, Анабела, Лукас, Андрес и Корина!

                                   *           *          *

               Истинската любов е онази, която устои на всички изпитания. Която ни дава сила да преживяваме, кураж да надживяваме и желание да продължаваме напред по-силни и устойчиви отвсякога. Тя се ражда като... жар от пепелта, за да бъде с нас до края на дните ни...

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??