Животът на Андреа Смит се бе променил от онзи миг,в който съпругът й Карлос Де`Лавива реши,че вече няма нужда от съпругата и семейното огнище,и се впусна в авантюра с младата и красива брюнетка Мишел Андрюс.
-Защо,Карлос?
Андреа бе покорна съпруга и всеотдайна майка.Тя не пойска да знае коя е новата изгора на мъжа й,не се поинтересува дали е по-красива или умна...Искаше единствено да разбере каква бе нейната вина?!Защото я търсеше само в себе си...Какво бе онова,което не можа да му даде,за да го задържи до себе си,до децата си...До техните деца...
-Съжалявам,Андрея!Така се случи...
-Не,Карлос!Нещо те е накарало да го направиш и аз искам да зная какво ?!
Сълзи напираха в очите й,а сили не й достигаха да ги сдържи...Остави ги да се стичат по лицето й...Лице,измъчено,изтерзано от болка,обида...
Подтискайки поредния изблик на гняв,отрони:
-Ами децата?Лукас и Анабела?
-Трябва да им обясниш,Андреа!След няколко дни се изнасям.Ще живея с Мишел в апартамента,който купих миналата година.
-Да им обясня?!Аз?!-вече не можеше да контролира емоцията,не можеше още веднъж да пренебрегне собственото си "АЗ",за да остане сама,затворена в подтиснатото кътче на сърцето си,където душата й яростно крещеше и не й позволяваше да диша...
Изпълнена с ярост и болка,тя се нахвърли върху Карлос,крешейки и удряйки потръпващото му тяло...
Воден от съжаление или вина,той приюти плачещото й сърце в прегръдка,която вече не беше същата...Тази бе студена,безпристрастна...