Жар от пепелта IV
5 min reading
-ЧЕТВЪРТА ЧАСТ-
Всичко беше така,както го бях оставила.Тогава чух въздишка на облекчение от Бети...Разбирах,че има нещо,което крие.Влязохме вътре и седнахме.В главата ми нахлуваха картини на побойща,синини...
-Ан,мисля,че трябва да смениш бравата и да сложиш алармена система.За по-сигурно...
-Но защо,Бети?Мисля,че Ал няма да се върне никога повече.
-Не можеш да бъдеш сигурна,мила.
-Всичко е на мястото си.Така,както го бях оставила.Това соче,че не е идвал поне месец,откакто ме няма.
Забелязах,че ръцете й треперят и не можах да се въздържа:
-Какво има,Бети?Защо не ми кажеш?
-Аз...Веднъж,когато дойдох да полея цветята,заварих пълен безпорядък.Оставих вратата отворена и реших да проверя дали в стаите няма някого.И тогава ги заварих...да се любят...в твоето легло.
-Какво?Кого завари,Бети?
-Ал и Мишел.
Карлос се вцепени:
-Какво каза?
-Чу ме,Карлос!Мишел бе наша приятелка...и след това любовница на Алеандро.
-Не,не,не!Не може да е истина!
-Моля те!Изслушай ме!В продължение на три дена Бети непрекъснато беше с мен.Навсякъде!Вече имах нова брава и алармена система,а полицаите патрулираха в района.На 15 август портиерът остави новия брой на най-четения вестник в страната.С Бети решихме да пием по кафе на терасата,докато прегледаме сензационните новини,и да излезем на пазар.Всичко беше нормално,денят-прекрасен.Изведнъж,обръщайки страницата на вестника,пребледня и бързо го скри.
-Добре ли си?Какво има?Дай да погледна.
-Не...нищо.Няма нищо!
-Моля те,Елизабет!
Издърпах вестника от ръката й и го разгърнах.Попаднах на най-"горещата" новина за деня:"АЛЕАНДРО САНТАНА СЕ САМОУБИ ЗАРАДИ ЖЕНА!"Четейки статията разбрах,че жената,за която говорят е Мишел Андрюс.Същата...в която си влюбен,Карлос!Тя и любовникът й съставили план,според който Ал трябвало да се влюби в нея,за да отмъкне парите му.След като разбрала,че живеем заедно,започнала да измисля разни истории,че ме е видяла в парка с друг,че сме се целували,че го мамя...Затова ме е пребивал...
-Но защо се е самоубил,Ан?
"Ан"- нарече я така за пръв път от два месеца.
Усмихна се и тъжно отговори:
-Същата вечер,в която ме преби за последен път,се напили и тя се разприказвала.Споменала му за предварително подготвения план и Алеандро разбрал всичко.Два дена по-късно го намерили в къщата на родителите му...Мъртъв...
-Миличка,защо не ми каза по-рано?
Този път прегръдката му бе изпълнена с нежност,топлина...По бузите на Андреа се стичаха горещи сълзи...За пръв път от дълго време се почувства сигурна в прегръдката на мъжа си.Карлос я целуна по косата и я притисна още по-силно към себе си.
-Не плачи,мила моя!Трябваше да ми кажеш.Защо не то направи по-рано?
Гласът му беше тих и безкрайно нежен...
-Страхувах се,Карлос!Ти си най-хубавото,което ми се е случвало и се страхувах да не те изгубя...
Вдигна глава и го погледна:
-И точно това се случи!
-Не,мила,не си ме изгубила!Обичам те!Сега разбирам колко много те обичам,Андреа!
Устните му докоснаха нейните.
-Наистина ли,Карлос?
-Да!За цял живот!Обичам те!
-Аз също!
* * *
След прекрасната любовна нощ,която бяха изживели,се събудиха на дивана,притиснати един в друг...С разрошени коси и щастливи усмивки...
-Обичам те,Ан!
-Аз също,мили мой!Липсваше ми,макар че през цялото време беше тук!
-Само ако ми беше казала по-рано.Никога нямаше...
-Недей,скъпи!Забрави всичко.Нека живеем тук и сега!
След като няколко минути не отдели устните си от нейните,стана,бързо облече един халат и се отправи към вратата.
-Къде отиваш,Карлос?-бе безкрайно учудена от реакцията му.
-Трябва да свърша нещо.Обичам те!-прати й въздушна целувка и излезе...
Андреа отново остана сама-замислена,вглъбена в спомени,раздирана от съмнения...
* * *
-Всичко свърши,Мишел!Не разбираш ли?
-Но защо,скъпи?Аз те обичам!
-Но аз не те обичам!Знам всичко!Знам какво си сторила на съпругата ми преди десет години!
-Стига,бебчо!Това беше отдавна!
-И чувствата ми към теб избледняха отдавна,Мишел!Отдавна разбрах,че не искам да живея със силиконова кокетка,а с истинска жена!Такава,каквато е съпругата ми-Андреа!Обичам я и те моля да не ни безспокойш,ако не искаш да си навлечеш проблеми!Ясно ли е,Мис Невинност?-думите му бяха изпълнени със сарказъм.
-Заплашваш ли ме?-тонът й бе рязък.
-Не,предупреждавам те!
След тези думи постави слушалката на мястото й и се върна във всекидневната,нетърпелив да усети топлата прегръдка на жена си.
* * *
-Ан?Тук ли си?Андреа?
Долови хлипане от банята и тихо отвори вратата.Андреа се бе свила в един ъгъл и плачеше.
-Ан,скъпа.Какво има?Защо плачеш?
Настани се до нея и я прегърна.
-Аз...Не зная,Карлос!Не искам да съсипвам живота ти.Ти я обичаш...
-Да,мила,обичам я!Обичам майката на децата си.Обичам я безкрайно...
-Стига,Карлос!Знаеш,че говоря за Мишел!
-Да,зная,но не я обичам!Обичам теб!Разбираш ли?!Обичам те!
-А Мишел?Как ще й обясниш?
-Не се налага.Вече го направих!
-Какво?Казал си й...
-Току-що.По телефона!Казах й,че те обичам и не искам да имам нищо общо с нея!
-А децата,Карлос?
-В стаята си са.Спят.Не са ранобудни като нас...-в очите му заблестяха игриви пламъчета...
-Зная,глупчо...Но нямах предвид това.Не вярвам,че Мишел ще остави нещата така...Страхувам се да не ги нарани.
Притисна я още по-силно до себе си.
-Няма,мила.Няма да позволя да ви се случи нещо!-устните им се сляха в страстна целувка.Карлос я взе в обятията си и я отнесе до голямото легло,което през нощта се бе превърнало в огнището на тяхната любов...
* * *
© Михаела Михайлова All rights reserved.
