Jun 27, 2007, 9:59 AM

Желана глътка 

  Prose
1339 0 1
1 min reading
Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да всява живот в
съзнанията. Толкова величествена с това нейно спокойствие, толкова желано да
бъде разбунтувано от твоята воля... да бъде превърната в ураган на мечтите и
надеждите. А също и толкова опасна с това нейно величествено спокойствие, как
този ураган може да се превърне в океан на скръб и пагуб... Сега толкова много
искаш да я усетиш... да я почувстваш как се стича по ръцете ти... Но виждаш само
една капка от нейната същност, толкова красива и невинна изглежда. Какво ли е
усещането да си такава малка част от толкова голямо цяло? - питаш се ти... Може
би някой ден би узнал какво е... Но сега виждаш само нейното подобие на красота, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Марков All rights reserved.

Random works
: ??:??