strais
18 results
Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...
362
Добре дошъл в хотел "Живот". Място, скрито вътре в теб, от което се мъчиш да избягаш. Събуждаш се пред врата "Любов", затворена, блъскайки се опитваш да я разбиеш, чуваш някой вътре, но е далеч. Спираш, заслушваш се, тя е там вътре, да тя.. Отново побягваш към нея с всички сили, но се припъваш и про ...
454
Лутам се, студено е, сивата есен дойде. Оглеждам себе си в локвите дъжд, преляли в дълбоките дупки, така като моите чувства преляха от синьо в сиво. Виждам се, мечтая, над главата ми все още го има този лъч слънце и само аз си го виждам. Премина през мен като студен вятър, остави мечти и чувства дал ...
376
Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вече ...
659
1
Усещаше се все още шумоленето на дъжда по прозореца, докато лекарят се обличаше и се приготви като затаи дъх... Спусна се навън и се закри с огромните капки, които не го виждаха, а само с последни усилия се опитваха да усетят... Да усетят това, в което им беше краят на краткия живот... Щората се спу ...
1074
Из сенките се мъждукаха странни светлинки, малки и толкова непонятни за очите. Стоеше с притихнало сърце и тръпнеше в очакване на случващото се. Знаеше, че тази вечер всичко щеше да бъде различно от всичко онова което познаваше и бе изживяно. Странно чувство витаеше наоколо и се усещаше присъствие н ...
740
1
Стоя притихнал до теб. Спиш. Очите ти толкова спокойни спят и сънуват незнайни дълбини. Толкова нежни и топли, спящи и отнесени в свят различен за разбиране, свят като нашия, който си построихме. Поглеждам в спящите ти очи и забравям същността си, навлизам дълбоко в твоя сън... колко е красиво. Прес ...
1142
1
Навън се беше смрачило, само излизащите на среднощен лов прилепи цвъркаха в яростна игра из покрилата тъма. Той все още усещаше студения вятър, който го удряше в лицето и изпълваше съзнанието му, като караше притокът на свеж въздух да бъде трудно преодолим. Съзнанието му беше толкова ясно този път, ...
1113
2
Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се в ...
971
1
"Днес бе денят", си каза тя. Знаеше, че очакванията й бяха много по-големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива, каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странн ...
854
Публикувам ги нарочно на латиница ("маймуница" за който желае), за да може по-добре да се види колко точно символа са необходими (или как по-точно да са написани, за да съвпаднат в ограниченито на моб. телефон)
Надявам се да Ви допаднат... Усмивки!
"Самотен" (с продължение)
Toi stoe6e sam v mra4nata ...
Надявам се да Ви допаднат... Усмивки!
"Самотен" (с продължение)
Toi stoe6e sam v mra4nata ...
1174
Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...
1136
1
Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината, която тлееше от последните дни на стария ти живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрач ...
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрач ...
1194
1
840
2
Днес напускам света. Оставям те завинаги сама, завинаги, както бях сам аз самият, когато бях с теб.
Не искам да се обръщам назад, не искам да си спомням за теб. За теб.. За красивата ти усмивка, толкова топла
и толкова желана. Не искам да си спомням за твоето тяло, толкова горещо и винаги готово за ...
Не искам да се обръщам назад, не искам да си спомням за теб. За теб.. За красивата ти усмивка, толкова топла
и толкова желана. Не искам да си спомням за твоето тяло, толкова горещо и винаги готово за ...
972
1
Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
817
1
Вълните се плискаха буйно в краката й. След дългия ден, прекаран в спорове от служебно естество, тя искаше да бъде сама със себе си. Искаше да намери най-вече самата нея из изминалите събития. Знаеше, че вече не е същата, усещаше го вътре в себе си, как я изгаря. Крясък на близко прелитаща птица я н ...
851
3
Той седеше сам и се мъчеше да разбере... Дали себе си или околните - и той незнаеше. Стоеше и мислеше за онези неща, онова пределно място от съдбата, което се наричаше избор. Да избираш бе това, което те прави различен, което те прави този разумен човек, различаващ се от животните със своята същност ...
835
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
